Косматите му пръсти хванаха и придърпаха клавиатурата на компютъра. Щом е така, защо да не си поиграе два часа на любимата си игра „Diablo“? Шефът изплези по детски език, и защрака с мишката. На монитора се появи мускулестото тяло на един воин. Той добави към нея дълъг меч, железен пояс и черни доспехи. Я, че симпатичен стана! И сега щеше да е най-добре никой да не го закача. Затова натисна една метална ръчка на креслото, блокира бравата на вратата и се задълбочи в играта. От тонколоните се разнесоха викове, предсмъртно хъркане и тракане на метал.
В ъгъла на масата сиротно стоеше плоският телефон с един-единствен син бутон. И въпреки че шефът упорито не поглеждаше натам, просто се усещаше, че продължава да мисли за него…
Двайсет и трета глава
Лошият сън
3 часа и 05 минути
Калашников не можеше да заспи дори в пълната тишина. Воплите зад стената стихнаха и изтормозените през деня от свинете бойци на „Ал Кайда“ заспаха като къпани деца, отшумяха и воплите на група „Manowar“ от предаването със задължително радионаказание, с трясък угаснаха и последните улични лампи, пръскайки снопове искри. Но въпреки че беше уморен, сънят не го спохождаше. Алексей се опита методично да брои овце, но и това не му помогна и още на двеста и дванайсетата овца отново се видя съвсем ясно в гримьорната на Монро да разглежда съсредоточено оставения на масата букет от умопомрачителни рози с тънички кървави жилки във вид на паяжина…
Той не се изненада, че Хензел не беше в склада. Явно на път към дома си убиецът беше установил пропуска си и бе успял или да предупреди съучастника си, или да го ликвидира на място с помощта на веществото. Колегите на склададжията не го бяха виждали близо едно денонощие. Преди това той поискал да го освободят от работа, като казал, че трябва да посещава курсове за адаптация към доматения сок. Но обстоятелството как е взел розите и на кого ги е занесъл продължаваше да тъне в пълна мъгла, тъй като склададжията, естествено, не беше оставил обяснителна бележка в дневника.
След половин час специалната група не пропусна да се изтърси в дома на Хензел, но той не беше и там. Старата вампирка от „Бирюлево“ (нов район в Москва, както твърдяха новопристигналите), която плетеше чорапи на пейката, им съобщи, че Хензел го нямало цял ден. Обяснил й, че имал много работа. Тя се възмути, че началството му няма никаква милост към този добър младеж. Момчето действаше също като Ленин, който казал на жена си, че отива при любовницата си, на любовницата си казал, че отива при жена си, а пък той се качил на тавана да учи. Вампирът нямаше близки приятели и никой нямаше представа къде би могъл да отиде. Краузе и Ван Ли заедно с Малинин направиха за всеки случай фоторобот на Хензел на компютъра, разпечатаха го и го пуснаха спешно да го разлепят в околностите на квартала на вампирите. Но въпреки това почти нямаше никакви шансове някой да е забелязал склададжията в Града, защото тук вампирите страшно си приличаха и всички имаха еднакви заострени уши, големи кучешки зъби и нокти. Все едно да търсиш обикновен китаец в Шанхай.
Алексей се обърна на другата страна. Вече бяха станали две убийства с помощта на странното вещество. Свидетели нямаше. Мотиви липсваха. Липсваше и логика. Хъм… Макар че не беше точно така и ако си поразмърдаше малко мозъка, щеше да види, че все пак има известна логика. В Града от незапомнени времена се подвизаваха серийни убийци. Просто ги тъпчеха тук като копърка в консерва. Управлението се побърка да им измисля засукани наказания и след мозъчните атаки по време на планьорка мозъкът му вреше. Може би някой от тези изроди бе решил да се върне към старото си занимание и да изгаря известни хора като хлебарки. Всички маниаци вършеха такива неща, за да се прославят. Странно, че досега убиецът не им бе оставил някаква загадъчна бележка в стила на снайпериста от Вашингтон6, в която да пише: „Скъпи полицаи, аз съм Бог.“ Откъде се взе това вещество? Как го е измислил? Хиляди изключително изобретателни умове в Града, като се започне от майстора на мъченията Калигула и се стигне до изобретателя на атомната бомба, не бяха успели да измайсторят подобно нещо, но той беше успял. Явно решението на проблема е било много просто — винаги ставаше така.
6
През септември 2002 г. сериен убиец и приемните му синове убиват десет човека във Вашингтон — Б.а.