— За тях, но не и за нас!
— Старша майко, сега трябва да се измъкнем от клопката му. По възможно най-прекия път.
— Решението е мое, Бел. Все още предпочитам предпазливия съюз.
— Нека убием поне гола̀та. Шийена може да има деца. А ние…
— Като цяло проектът никога не е бил само с размножителна цел!
— Но може да стане. Ами ако грешиш за дарбата на Атреидите да прозират в бъдното?
— Бел, във всички твои предложения се чувства силното ти желание за отчуждаване от Ракис и тлейлаксианците.
— Сестринството може да издържи петдесет поколения със сегашните ни запаси от меланж. А с дажбен режим — и повече.
— Мислиш ли, че петдесет поколения са много дълъг период от време? Може би тъкмо начинът ти на разсъждение е причината, поради която не седиш на моето място…
Белонда се отблъсна от масата, а столът ѝ грубо застърга по пода. Тараза разбра, че не бе успяла да я убеди. Не можеше да се вярва и разчита на нея оттук нататък. Навярно просто бе една от онези, които трябва да умрат. Но къде се намираше достойната с благородството си цел?
— Така няма да стигнем доникъде — рече тя. — Остави ме.
Когато най-после остана сама, старшата майка се върна към съобщеното от Одрейди. Звучеше злокобно. Не беше много трудно да се разбере защо Белонда и другите реагираха крайно раздразнително. Макар действията им да издаваха опасна неспособност за владеене на чувствата.
Още е рано да се пише завещание с последната воля на Сестринството.
Одрейди и Белонда споделяха по странен начин едно и също опасение и то ги караше да взимат различни решения. В тълкуванието на открилата каменните писания в Ракис имаше ясно предупреждение: То също ще отмине.
Нима стигнахме до края си, смазани от ненаситните пълчища, върнали се от Разпръскването!
И все пак тайната на аксолотловите резервоари вече беше почти в ръцете на Сестринството.
Сдобием ли се с нея, нищо не може да ни спре!
Тараза обходи с поглед и последната подробност в обстановката на работната си стая. Тук продължаваше да се чувства бене-гесеритската власт. Домът на Ордена оставаше скрит зад защитния вал на не-корабите, а местоположението му бе отбелязано единствено в паметта на верните ѝ люде. Невидимост.
Да, но временна! Случваха се и непредвидени пеша.
Тя изпъна рамене: Взимай предпазни мерки, но не оставай непрекъснато в сянката им, която е винаги несигурна.
Молитвата срещу страха бе изпитано средство за избягване на сенки.
Предупредителното послание с разстройващите доказателства, че Тиранът продължава да направлява движението по своята Златна Пътека би звучало далеч по-малко страховито, ако бе изпратено от всеки друг, но не и от Одрейди.
Проклетата дарба на Атреидите!
„Нищо повече от едно потайно общество!“
Тараза скръцна със зъби, обзета от остро чувство на неудовлетвореност и безизходица.
„Спомените са недостатъчни, щом не ви призовават към възвишена цел!“
Ами ако наистина бе вярно, че Сестринството вече не чува музиката на живота?
Проклет да е!
Все още бяха подвластни на Тирана.
Какво се опитва да ни каже!
Неговата Златна Пътека не бе застрашена. Нужното бе сторено от Разпръскването. Човешките същества бяха разнесли вида си в неизброими посоки, също както са насочени таралежовите бодли.
Дали той бе зърнал в някоя от визиите си връщането на онези от Разпръскването? Възможно ли е да бе предвидил наличието на къпиновия храст10 в подножието на своята Златна Пътека?
Знаел е, че трябва да се съмнява в мощта си. Знаел го е!
Тараза се замисли за растящата грамада на Изгубените, които се връщаха към корените си. Забележително разнообразие на хора и артефакти, съчетано с впечатляваща секретност и многобройни доказателства за конспирация. Не-кораби с чудата конструкция, оръжия и предмети за бита, сътворени с поразителна сложност. Пъстрота на хора и изобилие от начини и средства.
Някои — изненадващо примитивни. Поне външно.
Искаха много повече от меланжа. Тараза бе разпознала своеобразния мистицизъм, мотивирал Разпръснатите да се върнат:
„Държим да узнаем по-старите ви тайни!“
Посланието на почитаемите мами също бе достатъчно ясно:
„Каквото поискаме, ще си го вземем“
Одрейди има всички изгледи да успее — помисли тя.
Преди всичко, разполагаше с Шийена. Ако Бурзмали се справи, скоро щеше да установи контрол и върху гола̀та. Държеше в ръцете си и тлейлаксианския Майстор на майсторите. А можеше да успее и на Ракис!
10
Паралел с горящата къпина от библейската притча, от която се появява Ангел Господен и младият Мойсей чува Божия глас. — Б. пр.