Пред него сякаш се издигаше купчина от въпроси, останали без отговор. Докладите от Гамму не го задоволяваха. Бе се включил в опасна двойна игра. И Сестринството ли участваше в нея? Изгубените някога тлейлаксианци нямаше как да бъдат оставени встрани, без да се стигне до удар от страна на почитаемите мами. Тараза лично го бе предупредила. А старият башар на Гамму продължаваше ли да бъде сила, заслужаваща внимание?
Повтори на глас въпроса си.
Тараза го контрира със свой:
— Какво променихте в нашия гола̀? Какво се надявахте да постигнете?
Беше сигурна, че знае отговора, но преструвката ѝ се струваше необходима.
„Смъртта на Бене Гесерит!“ — поиска да каже Уаф.
Но Сестринството беше прекалено опасно, а стойността на живота му не подлежеше на изчисление. Той се нацупи и млъкна; мрачният взор, отправен към светите майки придаваше почти детинско изражение на личицето му на елф.
Капризно дете — помисли Тараза.
И веднага не пропусна да си припомни, че е опасно да го подценява. Счупваш тлейлакското яйце само за да намериш вътре друго — ad infinitum11! Всичко се връщаше обратно към подозренията на Одрейди, че препирните в залата могат да прераснат в кърваво изстъпление. Наистина ли тлейлаксианците бяха споделили с тях наученото от курвите и от другите Изгубени? Беше ли гола̀та само евентуално оръжие на Бене Тлейлакс?
Тараза реши да го пришпори още веднъж, ползвайки подхода на „Анализ девети“ от Съвета. Продължи на ислямиат:
— Ще си лепнеш ли петното на безчестието в земята на Пророка? Не си споделил всичко с нас, както обеща.
— Казахме ти, че сексуалните…
— Не си ни казал всичко! — прекъсна го тя. — Заради гола̀та е и ние го знаем.
Следеше реакциите му. Бяха също като на заобиколено отвсякъде животно. То е най-опасно. Веднъж бе наблюдавала нечистокръвна хрътка — подивял и с подвита опашка късен родственик на някогашните домашни любимци на Дън, — оградена от сюрия млади ловджийски кучета. Отчаяно се нахвърли върху преследвачите си, пробивайки с изненадваща свирепост път към свободата. Двама от младоците сигурно щяха да куцат до края на живота си, а само едно се отърва без рана! Сега Уаф приличаше на такова животно. Видя как ръцете му трескаво си въобразяват, че държат оръжие, но представителите на Бене Тлейлакс и Бене Гесерит се бяха претърсили взаимно и с особено внимание, преди да влязат. Беше сигурна, че той няма оръжие. И все пак…
Човечето заговори с грижливо сдържано напрежение:
— Мислиш, че не си давам сметка за надеждата ви да ни управлявате по свой маниер?
— Да не забравяме за развалата, дошла с хората от Разпръскването — отвърна тя. — Гнилото отвътре.
Тактиката на Уаф се бе променила. Не си струваше да пренебрегва подразбиращото се от бене-гесеритската мисъл. Ами ако тя само имитираше несъгласие?
— Пророкът заложи действащо локаторно устройство в ума на всички човешки същества — продължи Тараза. — А самите тях ни върна с цялата им непокътната развала.
Уаф скръцна със зъби. Какво правеше тя! За миг го осени смахнатата мисъл, че Сестринството е задръстило с някаква тайна дрога разума му, може би вдишана от въздуха. Знаеха неща, които не бяха споделяни с никого! Прехвърли погледа си от Тараза към Одрейди и сетне пак го върна на първата. Разбираше, че е твърде стар след серията възсъздавания по гола̀-процеса, но не и в смисъла, влаган в понятието от Бене Гесерит. Тези хора наистина бяха стари! Рядко изглеждаха много възрастни, но в действителност бяха страхотно стари, далеч отвъд всичко, което дори той можеше да си представи! Мислите на Тараза не се различаваха особено много от неговите. Успя да зърне в очите му проблясъка на по-обхватно осъзнаване. Да, нуждата отваря нови врати пред разума. До каква ли дълбочина бяха стигнали тлейлаксианците? Колко древни изглеждаха зениците му! Имаше усещането, че каквото и да е представлявал някога мозъкът на тлейлакските Майстори, сега се е превърнал в нещо съвсем друго — например в холографен запис с отдавна и напълно заличени емоции. Самата тя изпитваше недоверие към емоциите, чието присъствие подозираше у него. Можеха ли да се обединят на такава основа?
Тропизми12 на общи мисли.
— Каза, че отслабвате натиска — почти изръмжа Уаф, — но усещам пръстите ти около гърлото си.
— Някой стиска и нашето гърло — отвърна тя. — При вас се върнаха доста от Изгубените. Докато при нас няма нито една света майка, дошла обратно от Разпръскването.
— Но ми каза, че знаете всичко от…