Уаф и стълпилите се около него се поклониха на слънцето. Той извиси глас с вика на абдл и чу ехото на безброй отговори, идващи от най-далечните окрайнини на града.
— Слънцето не е Бог! — извика той.
Не, слънцето беше само символ на безкрайната мощ и милостта на Бога — поредната идея-конструкция, поредното средство. Почувствал се пречистен, след като предишната нощ бе преминал през гуфрана, и възроден от утринния ритуал, можеше вече да се отдаде на мисли за ново задгранично пътуване до местата на пауинда, откъдето току-що се бе завърнал, което пък бе наложило процедурата на гуфрана. Другите поклонници му сториха път, за да мине обратно по вътрешните коридори и наклонената платформа и да излезе в централната градина, където бе поискал да го чакат съветниците.
Набегът сред пауинда беше успешен — помисли той.
Всеки път, когато напускаше затворения свят на Бене Тлейлакс, имаше усещането, че е тръгнал на лашкар — операция на военна единица за извършване на върховното отмъщение, което народът му потайно назоваваше Бодал (винаги ценено и неотменно препотвърждавано на първо място в гуфрана на кехла). Най-скорошната лашкар се оказа блестящ успех.
Уаф слезе от наклонената площадка в градината, заляна от слънчева светлина с помощта на призматични отражатели, поставени по околните покриви. Малък фонтан сякаш рисуваше зрително осезаема фуга в средата на окръжност, запълнена с чакъл. Невисока ограда от бели колове отделяше площ с ниско подрязана трева, която се намираше достатъчно близо до фонтана, за да остане въздухът влажен, но и точно толкова отдалечена, че шумът от плискащата се вода да не пречи на тих разговор. В ограденото тревно пространство бяха наредени десет тесни пейки от много стар пластмасов материал — девет от тях описваха полукръг срещу десетата, поставена малко встрани.
Уаф спря за момент в края на тревната площ и се озърна, чудейки се защо никога досега не бе изпитвал толкова силна наслада от гледката пред него. Тъмносиният цвят на пейките беше типичен за материала. Ползвани дълги векове, те бяха леко провиснали под линията на страничните облегалки за ръцете — там, където безброй задни части са заемали определеното им място; цветът на износените участъци обаче бе се запазил напълно, с изключение на десетата пейка, на която някой бе изписал с киселинен спрей лозунг от някаква вече. забравена политическа кампания. Въпреки че Уаф би могъл да нареди заличаването на надписа или подмяната на самата пейка, струваше му се забавно да остави нещата такива, каквито са били, за да напомнят за една от малките шеги на времето:
ПОДДЪРЖАЙ ПОЛИТИКАТА НА ИРЕДЕНТИЗМА3
Киселината бе очертала думите в бледожълто.
Неведнъж се бе впечатлявал от факта, че съществуват хора, които биха намерили начин да пишат върху всяка възможна повърхност. Той никак не споделяше този напън да се оставят думи за ползване от другите, тъй като самите слова притежаваха сила именно защото идваха от произнасящия ги. Те имаха стойност единствено когато бяха правилно разчетени за предназначения за тях товар и насочени към онези, които можеха да изпитат влиянието им. В противен случай най-добро бе мълчанието. Защото в думите понякога се криеха неподозирани сили, а внимателният разум избягва случайностите.
Уаф седна срещу своите девет съветника, подбирайки изрази, които знаеше, че трябва да използва. Огласяването на донесения от него документ от последната лашкар, който впрочем бе истинската причина за операцията, беше възможно най-умело разчетено във времето. Както заглавният му надпис, така и словата в документа носеха извънредно важно послание за тлейлаксианците.
Извади от вътрешен джоб тънко снопче хартия от ридулианов кристал. Бе вече забелязал интереса, разпален у съветниците — девет лица, подобни на неговото — машейхове от най-тесния кръг на кехла. На всяко от тях бе изписано очакване. Бяха чели в кехла документа, именуван „Манифестът на Атреидите“. Прекараха цяла нощ в размишления върху посланието на този манифест. Сега им предстоеше сблъсък с думите му.
— Предлагам да го разпространим надлъж и нашир — каза Уаф.
— Без промени ли? — запита Мирлат.
Този съветник се намираше най-близо до гола̀-трансформацията от всички останали. Мирлат несъмнено искаше да се издигне до абдл и махай. Уаф съсредоточи погледа си върху широките челюсти на съветника, където хрущялът бе нараствал в продължение на векове като видим знак за възрастта, трупана в тялото му.
3
Политическа доктрина, насочена против оставянето на територии, населени с една народност, под властта на друга народност. — Б. пр.