— Детето е живо и здраво, а това е единственото важно нещо засега — пошепна Одрейди и го погледна в очите: — Не протестирай.
Ръката бе свалена от устата му, а старшата света майка му нареди, използвайки Гласа:
— Разкажи ми какво стана на покрива!
Видя се принуден да се подчини безусловно:
— Преследвач с дълга шигърова жица. Мина над парапета. Кипуна го забеляза и…
— Къде е Кипуна?
— Мъртва е. Каниа е видяла как…
Туек заразказва за смелото втурване на младата жена към летящата заплаха.
Кипуна мъртва! — помисли Одрейди. Прикри обзелия я свиреп гняв при вестта за загубата. Каква жертва! Храбрата ѝ смърт, разбира се, ще бъде посрещната с възхищение, но на ужасна цена! Сестринството винаги имаше нужда от прояви на храброст и преданост, ала не по-малко важно за него беше и богатството на генетичния материал, събран в помощницата. Пропаднал заради нескопосаните глупци!
Одрейди даде знак и жените свалиха ръцете си от устата на Каниа.
— Кажи ми какво видя — каза светата майка.
— Преследвачът омота врата на Кипуна с шигровата жица и… — свидетелката потръпна от ужас.
Над тях глухо протътна взрив, последван от тишина. Одрейди махна с ръка. Жените тихомълком се заизнизваха по коридора, изчезвайки една по една зад кривата. Само старшата майка и други две по-млади от нея останаха при Туек и Каниа. Шийена не се виждаше.
— Иксианците също са намесени — каза Одрейди.
Туек не възрази. Толкова много шигърова жица…
— Къде отведохте детето? — запита той.
— Под наша защита е — отговори Одрейди. — Успокой се и замълчи. — Тя леко наклони главата си, вслушвайки се внимателно в нещо.
Една от облечените в черно жени забързано зави по кривата на преходното помещение, приближи се и ѝ пошепна няколко думи. Светата майка едва забележимо се усмихна.
— Всичко свърши — каза тя. — Отиваме при Шийена.
Девойката седеше в син стол с меки възглавници в голямата стая на жилището си. Зад нея се бе построила защитна дъга от облечени в черно жени. Туек прецени, че се е възстановила достатъчно от сътресението, преживяно при атаката и последвалото бягство; в очите ѝ обаче все още блестеше възбуда и гъмжаха незададени въпроси. Бе насочила вниманието си към нещо, намиращо се вдясно на Туек. Той спря, погледна натам и остана отворена уста.
Голо мъжко тяло лежеше странно извито и подпряно на стената, а главата бе изместена встрани така, че брадичката полягаше на лявото рамо. Отворените очи се взираха в нищото с празния поглед на смъртта.
Стирос!
Разкъсани парцали от връхната дреха на съветника, очевидно отпрани със сила, лежаха захвърлени близо до краката му.
Туек погледна към Одрейди.
— Той беше един от участниците — поясни тя. — С иксианците имаше и лицетанцьори.
Върховният жрец се опита да преглътне, но гърлото му се оказа пресъхнало.
Каниа бързо мина покрай него и се отправи към тялото. Не можеше да види изражението на лицето ѝ, но нейното присъствие го накара да си спомни, че тя и Стирос са имали нещо помежду си на млади години. Инстинктивно се премести, за да застане между Каниа и детето.
Жената спря до трупа и го побутна с крак. После погледна, злорадо усмихната, към Туек.
— Трябваше да проверя дали наистина е мъртъв — каза тя.
Одрейди се обърна към една от служителките до себе си и нареди:
— Махнете тялото.
После се взря в Шийена. Имаше възможност за пръв път да огледа внимателно момичето, след като бе повела щурмовата група, ликвидирала нападателите на храмовия комплекс.
Туек заговори откъм гърба й:
— Света майко, ще бъдеш ли любезна да обясниш какво…
Одрейди го прекъсна, без да се обръща:
— По-късно.
Шийена се оживи при думите му и каза:
— Мислех си, че си света майка!
Одрейди само кимна. Какво очарователно момиче! Бе доловила в себе си същите усещания, които почувства, когато стоеше пред древната картина в жилището на Тараза. Нещо от силата, вложена в творбата, я вдъхновяваше и сега. Вдъхновение на обезумял! Да, това бе посланието, дошло от лудия Ван Гог. Хаос, превърнат във най-великолепен порядък. Не беше ли то част от кодата6 на Сестринството?
Момичето е моето платно — помисли Одрейди. Почувства как дланта ѝ потръпва от вълнение, също като при усещането за четката, дошла от древността. Мирисът на масла и бои разшири ноздрите ѝ.