— Защо да ги търсим при вас? Имаме си нашите резервоари, така че можем да взимаме генетични образци почти отвсякъде.
— Образци на какво? — попита тя.
Тлейлаксианецът въздъхна. Никой не би могъл да избяга от режещата проницателност на Бене Гесерит. Приличаше на удар с бръснач. Предположи, че без да иска е разкрил неща, дали ѝ възможност да доведе разговора до подхванатата от нея тема. Лошото бе вече станало. Тя съвсем правилно бе стигнала до заключението (или пък съгледвачите ѝ се бяха погрижили!), че безразборният запас от човешки гени не представлява почти никакъв интерес за тлейлаксианците, чиито познания за живота бяха систематизирани до най-фини нюанси. Но никой не би си позволил лукса да подценява било Бене Гесерит, било достиженията на програмите им за планиран разплод. Самият Бог знаеше, че те бяха създали Муад’диб и Проповедника!
— А не бихте ли поискали нещо друго в замяна? — попита той.
— Най-сетне пазарлък! — възкликна Тараза. — Разбира се, и двамата знаем, че предлагаме майки за разплод от потомството на Атреидите.
И си помисли: Ще има да чакаш! Те ще изглеждат досущ като тях, но няма да бъдат истински Атреидес!
Уаф почувства как пулсът му се ускорява. Беше ли възможно? Имаше ли тя дори бегла представа какво могат да научат тлейлаксианците от работата си с подобен генетичен материал?
— Ще искаме възможност за подбор от първото потомство — добави Тараза.
— В никакъв случай!
— Ами от поредното през едно?
— Може би.
— Как да те разбирам? — тя се наведе напред, доловила от напрегнатото му състояние, че е попаднала на вярна следа.
— Какво точно ще поискате в добавка?
— Нашите разплодни майки да имат свободен достъп до генетичните ви лаборатории.
— Да не си мръднала? — раздразнено завъртя глава Уаф. Нима можеше да се надява, че тлейлаксианците ще разсекретят току-така най-доброто си оръжие?
— Тогава ще се задоволим и с функциониращ аксолотлов резервоар.
Този път той не каза нищо, само я погледна втренчено. Тараза сви рамене.
— Бях длъжна да опитам.
— Предполагам, че е така.
Тя се облегна и направи бърза равносметка на постигнатото. Интересна бе реакцията на Уаф при нейното опипване по въпроса за Зенсуни: „Проблем, който не може да бъде разрешен по рационален път.“ Думите ѝ не бяха му оказали особено въздействие. Въпросителните искрици в очите му обаче говореха, че темата му е близка. Бог да пази всинца ни! Възможно ли е той да се окаже потаен следовник на Зенсуни!
Въпросът изискваше допълнително внимание независимо от съпътстващите го опасности. Одрейди трябваше да разполага на Ракис с всички възможни преимущества.
— Струва ми се, постигнахме възможното засега — рече Тараза. — Има време да довършим спазаряването. Единствен с безграничната си милост, Бог ни е сподобил с безкрайни светове, където всичко е възможно.
Уаф плесна с ръце, без да се замисли.
— Дарът на изненадите е възможно най-голямото благо — каза той.
Не само на Зенсуни — помисли Тараза, — но и на суфитите7 — Явно трябваше да преосмисли представите си за тлейлаксианците. — Отдавна ли тези идеи са близо до сърцата им!
— Времето не отчита само себе си — отново опипа почвата тя. — Достатъчно е да се погледне постоянната смяна на всичко, което се намира в кръгово движение.
— Слънцата са в кръговрат — каза Уаф. — Същото важи и за всяка вселена. — Затаи дъх в очакване на отговора ѝ.
— А кръговете са ограждащи линии — потърси Тараза в своите Други Памети точния за случая отговор. — Всяко нещо, което затваря и огражда, следва да се отвори към безкрая.
Уаф вдигна ръце, за да ѝ покаже дланите си, после ги отпусна в скута. Раменете му сякаш клюмнаха.
— Защо не го каза в началото? — запита той.
Трябва много да внимавам — предупреди себе си Тараза. Промяната в думите и поведението на тлейлаксианеца изискваше грижливо премисляне.
— Случилото се помежду ни не разкрива нищо повече от факта, че сега говорим по-открито — каза тя. — Но всичко се свежда само до размяна на думи.
Уаф съсредоточи вниманието си върху лицето ѝ, опитвайки се да намери зад бене-гесеритската маска потвърждение на съдържащото се в думите и маниера ѝ. Отново си напомни, че тя е пауинда. На една пауинда никога не бива да се има доверие… Но ако споделя Великата Вяра…
— Нима Бог не изпрати своя Проповедник на Ракис, за да ни подложи на изпитание и да ни поучи? — попита той.
7
Следовници на мистично и отшелническо течение в исляма от VIII в., оформено изцяло близо четири века по-късно. — Б. пр.