С пристъпващата вечер полека-лека се променяше и ширналото се под Одрейди гъмжило, побрало ускорения поток на новопристигащите — забързан и лудешки.
Светата майка наведе глава, за да хвърли поглед към пространството в непосредствена близост до сградата, в която се намираше. Някои от търговците под прозореца ѝ вече бяха поели към домовете си недалече оттук. Те щяха скоро да се върнат след хапване и кратка почивка, петимни да използват пълноценно приятното време в часовете, когато хората на открито можеха да вдишват въздух, дето не пареше нетърпимо в гърлото.
Отбеляза, че Шийена закъснява. Жреците не се осмеляваха да я задържат прекомерно. Но по това време сякаш ги обхващаше неистов бяс за работа: засипваха момичето с въпроси и не преставаха да го увещават да не забравя, че е личен пратеник на Бога в Неговата Църква. Припомняха на Шийена за голям брой разкаяни предани вярващи, които сега би трябвало да бъдат издирвани, придавайки хумористична отсянка на случилото се…
Одрейди изви в дъга гърба си и в течение на минута направи няколко упражнения, за да освободи събраното напрежение. Не отричаше, че изпитва определена симпатия към Шийена. Точно сега мислите на момичето сигурно бяха в пълен безпорядък. То знаеше съвсем малко за онова, което трябваше да очаква, след като се бе оказало под пълното опекунство на света майка. С почти стопроцентна сигурност можеше да се твърди, че младият му ум бе задръстен с митове и всевъзможни други подобия на информация.
Какъвто беше и моят — помисли Одрейди.
В моменти като настоящия не можеше да избяга от мисълта за приликата със съхраненото в спомените ѝ.
Непосредствената задача пред нея бе ясна — екзорцизъм8, не само за Шийена, но и за самата нея.
Овладяха я спомени, лудешки преследващи всяка дръзнала да ги повика света майка: Петгодишната Одрейди е в уютна къща на Гамму. Покрай нея минава път, очертан от жилищни сгради, типични за средния ешелон в крайморските градове на планетата — ниски, едноетажни, разположени до широки булеварди. Къщите стигат надалеч по извита към морето дъга, където вече са по-широки от булевардите. Опирайки до самия бряг, те стават още по-обемисти, защото там се следи с по-малко завист за всеки квадратен метър.
В обработената от Бене Гесерит памет на Одрейди сякаш се превъртя картината на останалия много далече дом, обитателите му, булеварда и другарчетата от игрите. Почувства стягане в гърдите си, което ѝ напомни, че тия спомени са свързани с по-сетнешни събития.
Ето я и детската градина в изкуствения свят на Ал Дханаб — една от първите безопасни планети на Сестринството. (По-късно научи, че някога в Бене Гесерит обмисляли превръщането на цялата планета в не-стая. Планът бил изоставен поради непосилни изисквания от енергийно естество.)
Детската градина се оказа стръмна поредица от различия за дете, което идва от уюта и приятелствата си на Гамму. Бене-гесеритската подготовка и образование включваха интензивни физически натоварвания. Най-редовно я предупреждаваха да не се надява, че може да стане света майка, без да премине през много болки и чести периоди на безнадеждно трудни на пръв поглед мускулни упражнения.
Някои от дошлите с нея не успяха да преодолеят този етап. Те си отидоха, за да станат милосърдни сестри, прислужници, общи работнички или обекти за Разплод на повикване. Запълваха всякакви ниши там, където Сестринството имаше нужда от тях. Понякога Одрейди с осъзнат копнеж си даваше сметка, че провалът не означава непременно по-лош живот, а просто такъв, в който отговорностите бяха по-малко и целите по-постижими. Но този копнеж отшумя, когато тя преодоля Началната Подготовка.
Всичко остана зад мен, щом достигнах крайната цел. Преминах от другата страна.
Само за да се окаже погълната от нови и по-тежки изисквания.
Седна, изправена на перваза на ракианския прозорец и бутна встрани възглавницата. Обърна гръб на чаршията. Шумът там се бе усилил. Проклетите жреци! Удължаваха закъснението до крайните му граници!
Трябва да премислям някогашното си детство, защото ще ми помогне за подготовката на Шийена — оправда се пред себе си тя, но почти веднага се усмихна на слабостта си. — Още едно извинение!