9. Но те не преставаха да настояват и не отстъпваха — най-голяма утеха за тях щяло да бъде да слушат разказ за подобна на тяхната съдба. И най-накрай Кнемон започна:
— Баща ми Аристип, по рождение атинянин, беше член на ареопага[4] и притежаваше средно състояние. Когато загубих майка си, той се реши на втори брак от страх, че аз, единственият му син, ще му бъда твърде слаба подкрепа. И той доведе у дома изтънчената, но твърде опасна женичка на име Деменета. Щом се настани, тя обсеби напълно баща ми и го принуждаваше да върши всичко по нейна угода. С красотата си смайваше стареца, престараваше се всякак в грижите си за него. Беше способна като никоя друга да привлича към себе си и притежаваше до съвършенство изкуството да съблазнява мъжете. Когато баща ми излизаше, тя стенеше, а когато се завръщаше, се втурваше към него и го кореше: щяла, ако още малко се забавел, да умре от копнеж по него. И при всяка дума го прегръщаше и целуваше през сълзи. Омотан в мрежите й от всичко това, моят баща дишаше само за нея и гледаше само за нея.
Отначало тя се преструваше, че ме има като свой син, и с това спечели Аристип. Нерядко се приближаваше и ме целуваше, винаги щастлива от моето присъствие. Аз също позволявах това, без да подозирам нищо, но все пак се учудвах на тази нейна майчинска нежност към мене. А когато започна все по-дръзко да ме прегръща и целувките й започнаха да стават все по-горещи, отколкото подобаваше, погледът й по-безсрамен, тогава се събуди моето подозрение и започнах да страня от нея: когато се приближеше, побягвах. Но по-нататък… Защо да ви бавя с разказа си за примамките, с които си служеше, за обещанията, които даваше? Наричаше ме ту «най-сладкото момче», ту след това «младия господар» и веднага «моето съкровище» и накратко, примесваше красивите имена с галени, като гледаше с кои повече да ме привлече. Така с по-сериозните се показваше загрижена майка, а с по-неприличните — влюбена.
10. Накрая ето какво се случи. Празнувахме Големите Панатенеи, когато атиняните предават по суша кораба на Атина.[5] Аз бях вече ефеб[6], пеех в хора в чест на богинята обичайния химн и участвувах в тържественото шествие. Както си бях в празничното облекло, със същата хламида и със същите венци на главата, се завърнах у дома. Когато ме видя, тя загуби самообладание и без да прикрива любовта си, с гола страст се нахвърли върху мене и ме прегърна с думите: «Мой млад Иполите, мой скъп Тезее!» Представяте ли си в какво състояние изпаднах аз, който и сега при разказа си се изчервявам? Вечерта баща ми участвуваше в гощавката на пританейона[7] и както следва, участниците в това тържество остават до сутринта на общонародното пиршество. Тя влезе при мене през нощта и се опита да получи някои непозволени удоволствия. Но аз всякак се противях и се отбранявах въпреки всички нейни милувки, обещания, заплахи и тя се отдалечи с тежка и дълбока въздишка. Веднага на другия ден проклетницата започна заговорите си против мене. Най-напред на сутринта не стана от леглото. Щом баща ми се завърна и я попита какво й е, тя се престори на болна. Най-напред нищо не отговори, но след като той настоя и продължи да я разпитва за страданието й, отвърна:
— Този прекрасен младеж, нашият общ син, когото аз често обичах повече и от тебе (да ми бъдат свидетели боговете!), забелязал по някои признаци, че съм бременна — това аз досега криех от тебе, додето не се уверя напълно. Той издебна твоето отсъствие, когато, както и друг път, го укорявах и настоявах да се опомни и да не мисли за хетери и пиянство (поведението му не оставаше незабелязано от мене, но не ти го казвах, за да не подозират, че съм лоша мащеха). Говорех му насаме, да не го принуждавам да се черви, а той — да знаеш с какви думи оскърби и тебе, и мене — аз и сега се срамувам да ти кажа. Отгоре на всичко ме ритна с крак в корема. До какво състояние ме доведе, сега ти виждаш.
11. Баща ми, като чул това, не ми каза нищо, не ме попита нищо, той не пожелал да се защитя, напълно убеден, че жена, която е тъй благосклонна към ме не, не може да лъже. И веднага, като ме срещна някъде у дома, без да разбера каквото и да било, започна да ме налага с юмруци. Повика също робите и им нареди да ме бият с камшици, без да зная — което беше нередно — защо ме бият. Щом си насити донякъде гнева, аз го попитах:
— Но, татко, ако не по-рано, то поне сега е справедливо да зная причината за побоя.
— О, преструванко! — отговори той, още повече освирепял. — Иска да научи от мене собствените си нечестиви дела!
4
Ареопаг е върховният атински съд за углавни дела за граждани от аристократически произход.
5
Големите Панатенеи са най-главният празник на всички атиняни. Те се устройвали всеки четири години в чест на богиня Атина, били придружавани с нощни факелни шествия и с конни, атлетически и музически състезания. Победителите получавали за награда венец от маслинено клонче и разкошна панатенейска ваза. Върховният момент бил тържествената процесия, която минавала през целия град и се отправяла към Акропола. Там знатни девойки обличали статуята на Атина в храма Ерехтейон с изтъкана от тях мантия. Тържеството завършвало с жертвени хекатомби пред храма и с богата народна трапеза.
6
Ефеб, младеж, навършил 16, в Атина 18 години, когато ставал пълнолетен гражданин и постъпвал на военна служба, която траяла 2 години.
7
Пританейон, обществената сграда в гръцките градове, в която заседавали пританите, постоянните членове на градския съвет, символичен център на държавния живот. Там се поддържал неугасващ огън и се хранели на държавни разноски чужди пратеници и почетни граждани.