— Повече от прилики. Героят в епоса, също както в разказа за райската градина, среща лукава змия, която открадва източника на вечния живот не само от Гилгамеш, краля на Урук, но и от цялото човечество. В епоса е описано как Енкиду, приятел на Гилгамеш, е бил направен от глина, точно както Адам. И двамата са създадени по образ и подобие на своя бог. В търсене на вечния живот Гилгамеш среща мъж на име Утнапищим, единствения човек с вечен живот. Утнапищим е посъветван от своя бог да построи ковчег и да вземе със себе си семейството си и по едно животно от всички видове. След това богът залива човечеството с потоп. Дори и изворите на историята за измъчвания от Сатаната Йов можеш да откриеш на акадски в месопотамския епос Ludlul bēl nēmeqi. В този текст предшественикът на Йов е подложен на абсолютно същите изпитания.
— Вавилонският мит за сътворението, Енума елиш, също проявява поразителни прилики с по-късните религии — вметнах аз. — И там, и в Библията, вселената и всички същества са създадени постепенно от Бог: небето и земята, светлината и мрака, водата, морето и сушата, флората и фауната, най-сетне и човека. И в двете версии богът има нужда от почивка след сътворението. Нищо от тези явления обаче не е ново, КК. Шумерите и вавилонците са имали многобройни богове и митове, чиито отгласи откриваме в по-късните религии.
— Интересно, че споменаваш точно Енума елиш. — КК извади от папката си лист и го бутна към мен по масата:
Когато слезеш от небето, за да вземеш решение
на това място ще си починеш пред множеството
Ще ти дам името „Вавилон“, „Дом на великите богове“70
— Старозаветната представа за Земята, небето и морето — обясни КК, — по много признаци прилича на Енума елиш. На практика Енума елиш не е разказ за сътворението, а литературен опит бог Мардук да бъде въздигнат над всички останали месопотамски богове.
— Явен паралел с Петокнижието, започнато двеста-триста години по-късно. Само че докато Енума елиш извисява Мардук до най-важния бог, Моисеевите книги отиват още по-далеч и превръщат Бог в единствения истински бог. Не най-важния, а единствения! Всемогъщия!
— Версията върху глинените плочки на Леярд датира от времето около 700 г. пр.н.е., други версии са с по 500–700 години по-стари. Следователно митологията е от времето на юдейската митология. Колко случайни са приликите? Бог Адапа, по-късно превърнал се в по-известния Оанес, научил хората на мъдрост. Показал им също как да създадат цивилизация. А Мардук? Той властвал над петдесетте велики шумерски божества, чиито функции, например да защитават градовете, безспорно напомнят за задачите на християнските светци.
Нямах търпение да узная накъде бие КК.
— Нали не искаш да кажеш, че този очевиден факт — общият произход на митовете и световните религии, трябва да обясни интереса към „Евангелието на Луцифер“ и Сребърния свитък?
— Отговорът е значително по-очевиден. — КК ме изгледа и поклати въпросително глава, сякаш аз, дръвникът, езичникът, криех някакво обяснение. — И е свързан с онзи, който е написал Сребърния свитък.
— И кой го е написал?
— Бил е чужденец. Дошъл е в Месопотамия преди пет хиляди години. Пристигнал е с група сънародници. Били около двеста души. Били различни. И били приети като богове.
— Пристигащи нефилими? — пошегувах се.
— Тъй като били толкова едри, те оформили митологичната представа на идните поколения за нефилимите.
— Мъжът, написал Сребърния свитък — неговия скелет ли открихме?
— Точно така.
— И кой е той?
— Името му е Oûäh и е дошъл от космоса.
Рим, май 1970
Високо горе, в края на тунел, грее светлина, толкова силна, че не мога да я гледам.
Ло-Ло — шепна аз, или пък си го мисля вътре в мен, — каква е тази светлина?
Каква светлина? — пита Ло-Ло.
Силната светлина.
Приятелче, лежиш в ковчег със затворени очи, тъмно е като в рог.
Не виждаш, ли светлината?
Не.
И ангелите ли не виждаш?
XII. Скептицизъм
Ал Хила
1 септември 2009