Ювдал
23-28 май 2009
Бягството е състояние на духа, но в същата степен и действие.
На прозореца бръмчи муха. Напред-назад, напред-назад. Може би предусеща свободата зад стъклото, в което се блъска. През деформираното стъкло на кухненския прозорец виждам далечните планини, леко разкривени, склоновете и голямата гора, рязката на клисурата и чукарите. Мяркам покривите в селото долу. Лесовъдството. Ковачниците за сребърни изделия. Стопанствата нагоре край бързеите. Дървената черква. Сребристият воал на водопада.
Може би си мислиш: „Какво направих?“.
Бръмченето на мухата ме изнервя. Напред-назад, напред-назад. Затворена. В паника. Лесно буди съчувствие. Всеки удар на крилцата е изпълнен с отчаяние. Отварям прозореца и я пускам навън. Изчезва мигновено. Муха. Не е толкова важно, че в нея виждам себе си. Обичам да се идентифицирам с какво ли не.
Бягството означава да изчезнеш, да станеш невидим. В множеството. В хаоса на големия град. Бягството означава да напуснеш съществуванието.
Аз самият изчезнах в пустошта.
Стар воденичен камък се е търколил точно под прозореца. Обрасъл с бурени. Пред къщата, под кухненския прозорец има прогнила пейка. Обичам да седя на нея сред аромата на напечена от слънцето борова смола, на хладкия планински вятър. Слънцето ми се струва съвсем подходящо за чувствителната ми кожа. На един хвърлей оттук ромоли планински поток, от който наливам вода всяка сутрин. Ювдал е мирно местенце на Земята, забравена продълговата долина сред планините между Телемарк и Ауст-Агдер. Тук, в планинската кошара, далеч от хората, скрит от преследвачите ми, заобиколен от брезовия шубрак и храсталаците, гъсти гори и покрити със сняг зъбери, аз се опитвам да разгадая мистерията.
Перфектно скривалище. Перфектно място за изчезване.
Може би си мислиш: „От кого бягам?“.
Бях на дванайсет, когато татко почина. Падна от една скала и загина в сипея. Бях наблизо. Чух го да вика.
Още тогава се запитах дали злото съществува — деструктивна сила от мрак и разруха, която те преследва през целия ти живот и закрива слънцето, веднага щом й се удаде повод. Да не би пък да бъркам злото с капризната игра на съдбата?
Израснах като разглезен принц в голяма бяла къща в модерно предградие, където хората се обличаха стилно, печаха антреко2 на грил и поливаха ливадата, колата и декоративните храстчета, щом жегата станеше твърде непоносима. Мама пиеше. Съседите заглаждаха най-ужасните й изстъпления с мека дискретност, изпълнена с разбиране, галеха ме по главата и казваха, че съм хубаво малко момченце. Мисля си, че татко така и не забеляза бавния упадък на мама. Когато почина, а мама се омъжи за най-добрия му приятел, мен ме забравиха на стъпалата отвън. Сдобих се с братче, което така и не опознах достатъчно, и пастрок, когото винаги съм изпитвал затруднения да харесвам. Той ми е ръководител в института.
Едва когато пораснах, узнах, че смъртта на татко не била нещастен случай. Станал жертва на плана си да убие своя спътник. Той флиртувал с мама, така казват. След като падна и се уби в примка от измамни въжета и ревност, остави след себе си разбито тяло, пропита съпруга и дрипаво момченце, което завинаги щеше да носи в себе си ехото от вика му. Минаха почти тридесет години. Къде отиде времето?
Мама ме наричаше Меченце3. Сега е мъртва. За нея галеното име бе израз на нежна и майчинска отдаденост. Докато я имаше. Момчетата в училищния двор ми викаха Белия мечок. Понеже съм албинос.
В Ювдал времето тече бавно. Час след час, ден след ден седя на масата с лаптопа и претърсвам интернет за информация, която би ми помогнала да разбера. Записвам си имена на специалисти, публикации, уебсайтове, може да ми свършат работа. Регистрирам се анонимно в групи за научни дискусии, религиозни чатове и необичайни страници за хора с окултни и мистични интереси. Пиша конфиденциални имейли на доверени колеги. Моля за помощ и дискретност. Получил съм много отговори. Нищо обаче не се изяснява.
Може би си мислиш: „Какво търся?“.
Вечерно време не ми е добре в планината. Чувствам се малък и боязлив сам под звездното небе. Сякаш там в тъмното има някой. Някой, който ме държи под око. Някой, когото не мога да видя.
Някой. Или нещо…
Не смея да светна лампата. Задоволявам се с няколко свещи и дърпам завесите. Седя в непрогледния мрак и мисля за убийството на Кристиян Кайсер и всичко, което ми се случи в Киев.