Може би си мислиш: „Какво се случи?“.
Част първа
Слугите на Сатаната
„Не така отвратителна, но също толкова ужасяваща, дори може би и по-лоша е сектата на жертвите небесни. Главна догма в учението им е мистичният възглед, че блаженство се дава само на онези, изкупили греховете си с мъчителна смърт, независимо дали доброволна или с помощта на чужда спасителна ръка.“
„Caedite eos! Novit enim Dominus qui sunt eius.
Убивайте наред! Господ ще познае своите.“
I. Мумията
1.
Киев 9
май 2009
Мумията се хилеше пред мен като някакъв урод.
Столетията бяха изтеглили кожата назад по лицето, оголвайки зъбите, наподобяващи челюстите на хищник. Венците и носът бяха съсухрени. Тънките устни и кухите очи — продълговати, котешки, не съвсем човешки — придаваха на лицето вид на ръмжащо животно.
— Кой е това? — прошепнах.
— Монах? Пилигрим?
— Прилича ми на вампир.
Консерватор Тарас Корольов се прекръсти.
— Някои трупове изсъхват по този начин. Балсамиращите процеси в природата правят от тях страховити чудовища.
Глъчката на туристите долиташе откъм главния тунел, иззад лентите и загражденията. За да открием забравената камера, консерваторът ме бе повел през тесни каменни тунели, дълги няколкостотин метра. Корольов беше нисичък, закръглен мъж с оцъклени очи и физиономия, която лесно би те накарала да си помислиш, че беше на ръба да открие нещо изумително. В качеството си на консерватор към музея Киево-Печерска лавра в Украйна, той бе избрал да се занимава с мъртъвци. В дълбоките катакомби на скалния манастир, във варосани монашески килии и гробници, монаси и светци спяха своя вечен сън. Студените, сухи въздушни потоци в мрежата от тунели и пещери бяха мумифицирали труповете през вековете.
Никой не познаваше този монах тук, нито в манастира, нито в музея. Четирима студенти, заети с рутинна поддръжка, открили гробната камера зад каменна стена, зазидана зад олтар в края на тунел без изход.
Мумифициран труп. Монах.
В ръцете си, така мършави, че наподобяваха ноктите на влечуго, мумията държеше свитък.
2.
Незначителните подробности никога не са маловажни. Недоловимият замах на крилцата на пеперуда може да предизвика ураган. Изгубила равновесие снежинка може да причини лавина. Така математиците обясняват куриозния факт, че дори безкрайно малките вариации в изходните условия на динамичните системи могат да окажат огромен ефект. Така се изразяват те, хората на точните науки.
Аз самият бях вариация в изходните условия.
Когато преди седмица консерватор Корольов бе седял в кабинета си с телефон в ръка, той бе дал началото на верига от събития, чийто обхват, разбира се, нямаше как да предугади. Половин час преди това е бил успял да изтръгне ръкописа от кокалестата хватка на мумията. Слушалката на телефона вече лепнела в ръката му. На кого да позвъни? На началника си, онзи пияндурник? На полицията? Ако трупът изобщо е жертва на убийство и зазидан, за да прикрият престъплението, това се е било случило преди стотици години. Археологическите служби? Кой би се отнесъл към проблема със заслужената сериозност? Кого е длъжен да предупреди? На кого би могъл да се довери?
Обади се на мен. Една на практика незначителна подробност, една нищо и никаква бяла снежинка, безкрайно малка вариация в изходните условия. Един плах археолог в тесен кабинет в университета на Осло.
Спомням си, че учтиво изслушах Тарас Корольов. Представи се и разказа за откритието. Гласът му беше приятен баритон:
— Можеш ли да дойдеш в Киев, мистър Белтьо?
— Аз съм археолог, не палеограф.
— Опитът ти със стари ръкописи е показателен.
— Трябва да се свържеш с експерт. Имам приятел в Исландия, мога да ти дам номера. Той е изтъкнат…
— Бьорн Белтьо, не е ли вярно, че се натъкна на евангелието на Христа, написано на ръка?
— Това беше преди десет години. А и ако трябва да бъдем точни, не аз го намерих. Просто се погрижих за него.
— А не откри ли и ръкописа върху папирус на непознатата Шеста книга на Моисей…
— Чист късмет!
— … и мумията на Моисей?
4
Пояснение: Преди клането на християнизирани катари във френския град Безие на 21 юли 1209 един кръстоносец попитал папския пратеник Арно Амори как ще успеят да различат катарите от католиците. Според историка на цистерцианския орден Цезар от Хайстербах, Амори отговорил: „Убивайте наред! Господ ще познае своите“. В доклада си до папата Амори се похвалил, че избил 20 000 души — млади и стари, мъже, жени и деца, катари, езичници и католици. Няколко години по-късно Арно Амори бил провъзгласен за архиепископ на Нарбон.