— Или по-точно тя ме намери.
— Твърде скромен си, Белтьо. Чел съм за теб. Във вестниците. В международни списания за археология. За другите ръкописи, които си открил. За усърдието ти.
— Усърдие? Повечето биха казали, че съм непоносим инат.
— Ти си човекът. Знам го. Усещам го.
— Слушай, аз съм старши асистент по археология, дори не съм професор.
— Ще ми помогнеш ли?
— Съжалявам. Намери друг!
Никога не съм слугувал на принципи.
3.
Мумията лежеше гола върху каменно легло зад олтара, който закриваше камерата. Едва в по-късните години след падането на комунизма бяха започнали да покриват труповете.
— Властите наистина ли ще ми позволят да поема ръкописа? — попитах аз.
— Тях ги интересува само мумията. Не и ръкописа. — Консерваторът така изкриви лице, че човек би сбъркал физиономията му с тази на мумията. — Началниците ми вече са се стиснали за гърлата относно формалната отговорност за мумията и кой да поеме финансирането на изследователската работа. Позовавайки се на разположението на гробницата и възрастта на олтара, смятаме, че този монах е по-стар и от свети Нестор Хроникьора, положен да почива тук в катакомбите през 1114 г. Свитъкът — началниците ми биха го тикнали в някое чекмедже из архивите заедно с всички останали текстове, които не сме изучили както подобава.
Той посочи с глава навития на руло ръкопис, който мъртвият притискаше до гърдите си.
— Подмених го с друг текст от същата епоха. Него взех от архива.
4.
Оригиналните пергаменти бяха разстлани върху осветена работна маса в кабинета на консерватора. Всяка страница бе разделена на две симетрични колони, следващи като по конец невидими линии.
— Тази част от текста — консерватор Корольов посочи дясната половина, — е изписана със знаци, каквито не съм виждал досега. Лявата колона е клинопис. Това писмо е създадено в Месопотамия преди пет хиляди години и обикновено се свързва с глинени плочки от Шумер, Вавилон и т.н. Нека обаче да предположим, че текстът е копие от глинена плочка. Преди да разучим ръкописа филологически, семантично, палеографично, лингвистично, всичко ще бъде просто догадки. Ако текстът е препис от глинена плочка, все още не можем да допуснем колко стар е оригиналът. След като датираме кожата с C14, поне ще научим възрастта на самия пергамент.
Повдигнах едно ъгълче и внимателно потърках материята между пръстите си.
— Какъв точно пергамент е този?
— Невъзможно е да се каже след толкова години.
— Пипни го! Усеща се мек, направо като нов. Би трябвало да е корав, сух. Лежал е навит в продължение на хиляда години и все пак се разгъва, остава плосък, почти без ръбове и чупки.
— Че какво знам за съхранението на животински кожи в южните земи? Нищо.
— А непознатите знаци в дясната колона? Какви са според теб?
— Нямам представа.
— Арабски?
— Не, щях да ги разпозная. Символите може да наподобяват математически формули. Вавилонците развили напредничави математически принципи няколко хилядолетия преди Христа. Изображенията обаче ме объркват.
— Как така?
— Тази трикветра5 например — той посочи някакъв символ най-отгоре на пергамента, — не се свързва с древна Месопотамия. А това — посочи образа на паун, — не е каква да е птица.
Разгледах изображението на птицата с опашка, чиито пера бяха разперени в полукръг.
— Паунът — обясни консерватор Корольов, — е древен символ, свързван основно с кюрдската секта йезиди. Те почитат най-вече пауна. Смятат го за паднал ангел. В тяхната религия той символизира демиурга, по-нисшестоящо божество, сътворило космоса. Птицата се нарича Мелек Таус. Може да се преведе по няколко начина. Едно от тълкуванията е Божи ангел. Ангелът паун. Съществуват обаче спорове относно сектата. Християните и мюсюлманите имат коренно различно разбиране за тази религия. Символът паун и произходът на Мелек Таус могат да се тълкуват и по друг начин. Мелек Таус има няколко имена.
— Например?
— Шейтан. Познато ли ти звучи? — За миг зарея поглед и кимна замислено, сякаш в отговор на незададен от мен въпрос. — Шейтан е арабското име на Сатаната.
5.
През прозореца на кабинета блещукаха златни шпилове, кули и кубета. Всяка година хиляди православни поклонници пътуват до Киево-Печерската лавра с надеждата да се докоснат до частичка от Божието присъствие. Докато Корольов сервираше кафето, аз местех поглед от катедралата и камбанарията напред към безбройните църкви и паметници. Представих си мумията долу в пещерата, в катакомбите с параклиси и подземни църкви. Корольов разказа накратко какво щеше да се случи, ако бе следвал процедурите стриктно. Нищо на практика.
5
Трикветра (или триквестър) — древен слънчев символ, трилъчева свастика, троица. Има значение на щит, защита. Среща се и в прабългарските надписи. — Б.р.