— Защо?
— Искаха да ме убият.
— Е, и?
— Ако не се бяхте появили, щяха да ми източат кръвта. Струва ми се, че имам известно право да се срещна с тях отново.
КК хвърли поглед на Алдо Ломбарди, който поклати глава.
— Не знам… — колебаеше се КК.
— Доколкото разбирам, имате две алтернативи. Можете да ме пуснете да си замина — тогава забравете за ръкописа. Или пък можем да си сътрудничим.
— Чудесно. Ще се срещнеш с тях. Утре. Само не си мисли, че ще ти кажат каквото и да било.
— Ще видим. Е, разкажете ми за какво става въпрос. Какво е „Евангелието на Луцифер“? Как е попаднало в Киев?
— Не бързай толкова, Бьорн. Въпросите ти изискват подробни отговори. Нека ти обясня… През 1955-а група археолози, предвождани от американеца Джоузеф ван дер Велт, направиха откритие при разкопките на християнски манастир в Испания, разрушен, когато римляните загубили контрола над Иберия през V век. Намериха текст върху папирус, Codex Hispania, който разказва за „Евангелието на Луцифер“ и вселенския събор в Никея. Веднага се свързаха с Проекта Луцифер. Codex Hispania съдържа важни насоки, които ни помогнаха да разширим систематичното си и целенасочено издирване на третата част от евангелието. Тази, която ти притежаваш.
— Ръкописът от Киев не е ли пълен?
— „Евангелието на Луцифер“ не е съществувало като цялостен текст от 1700 години насам. Бил е разделен на три на Никейския събор през 325 г. Версията от Киев е последната.
— Разбирам. — Но както обикновено, само преувеличавах. — Нека ви задам един въпрос: Световните музеи и архиви са пълни с апокрифни текстове с предсказания и пророчества. Защо влагате толкова много ресурси в издирването на текст, за който никой не е чувал? Не е достатъчна причината, че някаква религиозна секта вярва в някакво пророчество за сина на Сатаната.
— Ти си буден наблюдател, Бьорн. А си и разумно скептичен. Имаш право. В основата на всичко стои нещо друго, доста по-сензационно.
КК ми подаде някаква папка с многозначително изражение на лицето.
— Изчети този доклад. Тук има доста ключова информация.
II. Докладът
1. За „Евангелието на Луцифер“
Евангелието на Луцифер (Codex Lucem Ferre) е сред съкровищата, разграбени от Втори храм в Йерусалим през 70 г. от н.е. Дълго време се е смятало, че ръкописът е магически, еретичен и окултен. С утвърждаването на християнството е получил гръцкото име Σατανα Διαθηκ — Satana Diathiki (от църковен гръцки: Завещанието/Пакта на Сатаната), което, предвид увлечението по християнски евангелия от първото столетие, е било изопачено до Καθ’ Εωσφορον Ευαγγελιον — „Евангелието на Луцифер“.
2. За Codex Hispania
2.1. Откритието
Този доклад третира ръкописа Codex Hispania, папирус, намерен през 1995 г. в глинена делва в периферията на разкопките около руините на манастира „Св. Павел“ в Испания. Codex Hispania е открит от група американски учени под ръководството на археолога Джоузеф ван дер Велт от The Cotsen Institute of Archaeology at the University of California, Los Angeles (UCLA). Той хвърля нова светлина върху далеч по-стария текст „Евангелието на Луцифер“.
2.2. Датировка
На базата на изследване с въглерод, направено на свитъка, оценяваме произхода на папируса на 400 г. от н.е. (с точност плюс/минус 50 години), което изглежда потвърждава датата на писаря (375 г. от н.е.).
2.3. Езици/превод
Текстът на свитъка е написан на коптски35 и преведен от професор Кристофър Уот.
2.4. Кратък отчет за съдържанието и достоверността
Codex Hispania претендира да бъде автентичен преглед на събитията от вселенския събор в Никея през 325 г. съставен от монаха Потин: „Аз, Потин, писаря Потин от Тива и Александрия; вярващ християнин; покръстен и благословен — се заклевам, че този преглед на събитията в Никея представя истината такава, каквато я познавам“.
Заедно с други двама монаси — Никазий и Якоб — Потин получил задачата да унищожи еретическия текст, познат под името „Евангелието на Луцифер“. Няколко дни по-късно тримата монаси избягали от Никея — с ръкописа.
Codex Hispania е важен по няколко причини. Най-основното в него са всички цитати от „Евангелието на Луцифер“, позволяващи ни да добием представа за съдържанието, формата и естеството на ръкописа. Освен това Codex Hispania ни предоставя съществена информация за съдбата на „Евангелието на Луцифер“.
35
Коптският заемал основно място като писмен и устен език в Египет от II до XIII век. — Б.а.