5. Допълнение, 17 май 2009 г.
Съветът получи сведения за ръкопис, открит в Киев, който би могъл да хвърли светлина върху съдбата на монаха Якоб. Ако текстът, понастоящем притежание на норвежкия археолог Бьорн Белтьо, бъде окачествен като трета част от „Евангелието на Луцифер“, следва да бъде изведена следната хипотеза:
Монахът Якоб трябва да е загубил ръкописа в или в близост до Константинопол. Бил е спрян от войници на служба при император Константин Велики или нападнат от разбойници. Възможно е ръкописът да е намерил пътя до библиотеката на регентите в Източната Римска, по-късно Византийска империя.
След битката при Стиклестад през 1030 г., бъдещият крал на норвежките викинги Харалд Хардроде45 бяга в Гардарике46, а по-късно в Миклагорд47. Тук постъпва на служба при императора на Византийската империя, който има свое поделение от скандинавски наемни войници48. Харалд Хардроде служил при варягите седем години и бил провъзгласен за главнокомандващ на поделението. Когато напуснал Византия, той бил безмерно богат. Не само предвождал грабителски походи в Африка, но си присвоил и големи богатства от тези в императорския дворец49. Ето защо допускаме, че той — съзнателно или по-скоро не — може да се е сдобил с третата част от „Евангелието на Луцифер“. Харалд бил близък приятел на княз Ярослав от Киев50 и се оженил за дъщеря му51. Приема се, че е оставил ръкописа в Киев, тъй като писарите им били по-опитни от сънародниците му норвежци. Тази хипотеза донякъде би могла да получи подкрепа и от факта, че Харалд Хардроде впоследствие започва да употребява трикветрата като свой знак. Трикветрата е символ, присъстващ в ръкописа.
Ако хипотезите ни са верни, версията е в притежание на норвежкия археолог Бьорн Белтьо. Предприети са действия, за да се осигури на Съвета достъп до тази версия.
III. Archivum Secretum
1.
Рим
12-14 юни 2009
Читалнята в Archivum Secretum Apostolicum Vaticanum, тайния архив на Ватикана, създаваше усещането за капризна църква, на която най-много й се искаше да бъде библиотека, но й липсваше решителност. Изтощени от будуване учени, обгърната от прах и обезумели позабравени мистерии, седяха по ред на номерата на маси, отрупани с опърпани книги и разпадащи се документи, свалени от полиците, които се простираха на височина от два етажа или по-точно — започваха от хранилищата в подземието и изчезваха право в рая. Архивът съдържа документа, пергаменти, писма и книги, събирани от католическата църква в продължение на близо две хиляди години.
Разговорът с КК и Алдо Ломбарди, както и докладът за Codex Hispania и странната съдба на трите части, съставящи „Евангелието на Луцифер“, бяха събудили любопитството ми. След като КК и Алдо Ломбарди ми предоставиха информацията, която смятаха за необходима, и се върнаха към собствените си занимания, аз напуснах сградата. Нямаше аларма. Не се намесиха пазачи. Не мисля, че някой ме следеше, но е трудно да се каже.
Преди няколко години, когато изследвах исландския ръкопис Codex Snorri52, се запознах с един от служителите във ватиканския архив, Томазо Роселини. Попитах за него на рецепцията. След няколко минути той излезе да ме посрещне. След задължителната размяна на престорена радост от повторната среща и топли ръкостискания обясних какво ме водеше там. Той ми помогна да си намеря свободна маса и се върна с количка книги, дисертации и документи, съдържащи справки за дракулсънджейците.
В Encyclopedia of World Religions and Secrets прочетох, че монашеският орден имал централа в румънските Карпати. Техният вариант на римокатолическия папа, Доминус, ръководел съвет от дванайсет епископи, наречени старейшини. И до ден-днешен дракулсънджейците използвали римски военни титли. Например легат, главнокомандващият на легионите или генерал. Оперативните им части се наричали контубернии, названието на палатков отряд от осем-десет воини в римската армия, предвождани от примипила, най-високия по ранг центурион. Попрехвърлих купчината и с изненада се натъкнах на писана на машина бележка от Джовани Нобиле. Как ли бе попаднала в архива на Ватикана?
„Сектата на дракулсънджейците възниква в Средния Изток през IV век с корени в гностичния, християнски, манихейски и йезидски синкретизъм, т.е. представлява смесица от различни религии. Както и друзите заемат идеите си от различни религии и философии, дракулсънджейците са повлияни от разнородни религиозни направления. Сектата се утвърждава в Централна Европа през VI век, но постепенно изчезва от историята. Не знаем дали дракулсънджейците са преминали в нелегалност или са изгубили последователите си. Сектата се появява отново заедно с катарите през XI век и процъфтява на територията на днешна Румъния, Унгария и Русия през XV век. По него време вече почитат Луцифер, представен от пауна Мелек Таус, като свой най-главен бог. Сектата изниква от манихейската вяра в царство от светлина и хармония, чийто символ е душата, и друго — на мрака и раздора, символизирано от тялото. Манихейският пророк Мани живял във Вавилон през III век и смятал себе си за последовател на пророци като Буда, Заратустра и Исус.
45
Крал Харалд Хардроде (1015–1066) крал на Норвегия от 1046 до 1066 г., когато пада в битката при Стамфорд Бридж е полубрат на норвежкия крал, покръстил свети Улоф Харалдсон (995–1030). — Б.а.
46
Общонордското понятие отговаря на района около руския град Новгород и украинския Киев. — Б.а.
48
Варягите стражари. Тази практика била толкова разпространена, че в родината си воините получили собствено име: веринги. — Б.а.
49
Според византийските порядки стражарите можели да се снабдяват с богатствата в двореца при смърт на император. По време на службата на Харалд умират не по-малко от трима императори. — Б.а.
50
Ярослав I (978–1054), с прозвището Мъдри, управлява Киевска Рус като княз в годините 1019–1054. — Б.а.
51
Елисавета Ярославна (р. между 1021 и 1023), по-късно кралица Елисив. Омъжена за Харалд Хардроде в годините 1043–1066. — Б.а.
52
Историята е разказана в романа на Том Егеланд „Пазителите на завета“ (също издаден на български от ИК „Персей“). — Б.р.