КК обхвана рамото ми с ръка. Като баща.
Дълго време стоях там, зачетен в думите:
„BJORN BELTO
MANUSCRIS!
ACUM!
Ave Satanas!“
VIII. Страшният съд
1.
Досущ като влечуго — от онези с невероятно дългите езици и очи, които виждат във всички посоки — Маркус Вандерлейден III се помещаваше в стъклена клетка, която напомняше за терариум без клон и лампа. Един от охранителите ме съпроводи от рецепцията на посолството до стъклената бърлога на Маркус в отворения офис. Стиснахме си ръце.
— Получих превода — съобщи той и придърпа един стол и за мен.
— Какво пише?
— Всъщност, в този ред думите са безсмислени. Според преводача не образуват изречение. Нямат никаква граматическа взаимовръзка. Преводачът твърди, че трябва да са написани съвсем независимо едни от други. И все пак… Ако ги подредим в хронологическа и логическа последователност, пренебрегнем граматиката и добавим солидна доза добра воля, получаваме послание от сорта на… — Той взе от бюрото си някакъв лист: „Свещена кръв! Господарят Сатана спи като мъртвец в пирамидата и ще се събуди в деня на Страшния съд. Бьорн Белтьо! Ръкописът! Сега! Слава на Сатаната!“.
Трябваха ми няколко секунди да асимилирам думите. Макар и преведено, посланието звучеше безсмислено. Сатаната спял като мъртвец? В коя пирамида?
— Защо ме споменават?
— Императив. Ти притежаваш ръкописа. Искат го! Сега! С помощта на Сатаната!
— Какво ще им помогне, ако ми напишат името? С кръв? На стената?
— Като изписват дадено свещено послание с кръв, те викат Сатаната. Опитват се да те предизвикат да предадеш ръкописа. Кървава магия, Бьорн. Молитва към Сатаната.
Звучеше абсурдно. Също така и особено плашещо. Всеки, чието име е било изписано с кръв от умиращ сатанист, ще разбере за какво говоря.
— Действа ли? — попита той с половинчата усмивчица. — Ако действа… поне малко… можеш да дадеш ръкописа на КК.
— За него ли работиш?
— Yes, sir! Строго погледнато съм назначен в ЦРУ. През последните години обаче съм включен в Проекта Луцифер. — Марк изви пръстите си като нокти на граблива птица и направи дяволита гримаса. — Официално ръководя Отдела за географски анализи в посолството. Сега обаче работя на пълен работен ден за КК. Първоначално бях в Лангли, грижех се ЦРУ да следи съобщенията на Ал Кайда по интернет.
— Значи си таен агент?
Марк прихна.
— Както виждаш — той се потупа по корема, — не съм агент. Не работя на бойното поле. Бюрократ съм. Анализатор на бюро. Чета документи и доклади, за да пиша нови доклади. Бьорн, нека разиграем топката. Какво мислиш за посланието, което са написали на стената?
— Навярно примипилът е знаел за предстоящата кървава баня. Намекна за посланието, когато с КК го посетихме в килията му вчера. Както масовото убийство, така и посланието, са били планирани предварително.
— Интересно. Ти нали каза, че си разбрал как са извършени убийствата?
— Разбира се. Това си подозрение обаче ще споделя най-напред с КК. Нека той да реши дали да го предаде на ЦРУ.
Маркус се понамести на стола си, който изскърца под изменящото се тегло.
— Ще ти разкажа малко за дейността ни тук. В замяна ти трябва да допълниш с информацията, която нямам. Знам, че Алдо и КК са ти разказали за пророчеството за сина на Сатаната и Антихриста. Вълнуващи работи. И изсмукани от пръстите. Чисто и просто „Бебето на Розмари“. „Екзорсистът“. „Поличбата“.54
— Какво общо има анализатор от ЦРУ, специалист по Ал Кайда, с теологическа теория за сина на Сатаната?
— Най-напред се налага да разширим перспективата. Вярата в Сатаната, демоните и злите духове е разпространена в някои религиозни, най-вече фундаменталистки среди. Нали все пак се споменават в Библията, Корана и други религиозни текстове. Ако един вярващ реши да изтълкува свещените писания буквално, както правят много хора, то дяволът и демоните му няма как да не съществуват. В отделни секти и религиозни общества е дълбоко залегнал копнежът по края на света, Армагедон. Есхатология. Науката за края на света.
— В скандинавската митология се нарича Рагнарьок — вметнах аз. — Там има богове и йотуни — зли великани — които се сбиват.
— Рагнарьок е сроден с християнския Армагедон — представата за последната битка между Бог и Сатаната. Това не са дреболии. Чети Откровението на Йоан! Ад от градушка, огън и кръв, гръм и мълнии, смърт и разруха. Звезди падат от небето! Страшни работи! Религиозните фанатици го четат абсолютно буквално — не като алегория. В много религии — не на последно място и в християнството и исляма — Страшният съд е доста централна опорна точка за вярата. Без него съществуванието ще си протича без никаква цел, без смисъл. Парадоксално звучи, но Страшният съд е крайната цел на религията.
54
Класически филми на ужасите, първите два са създадени по книги (съответно на Айра Левин и на Уилям Питър Блати). — Б.р.