Вярвам в бъдещето.
СРЕДНОЩНА ЗАСАДА
Четирийсет и девет минути преди изгрева на третия ден от мисията, в най-тъмната част на нощта, преносимият инфразвуков детектор, който носеше Одиамбо, регистрира стрелба. Звездите и луната бяха скрити зад гъстото покривало на джунглата и мракът беше непрогледен.
Едуардо Бринк и хората му бяха стъкмили новия лагер набързо късно предната вечер. Намираха се в непознат район и не можеха да видят нищо наоколо. С други думи, отрядът беше напълно неподготвен да организира отбрана при координирано нападение.
Ударът дойде без предупреждение.
Шепата нападатели бяха експерти по придвижване през джунглата. Данни от по-късното разследване на сцената говореха, че нощното им зрение е било подсилено от използването на екстракт от корени на сананга 11.
Ето какво се случи през следващите по-малко от единайсет минути.
Доктор Ниди Ведала се събуди в хамака си от смразяващ кръвта вик. По-късно бе установено, че е крещял един от матисите носачи, който е бил прободен в гърдите със заострен бамбуков прът. Вероятно дочул шумолене, мъжът бе отишъл до края на лагера и бе запалил челника си.
Нечовешко ръмжене, сякаш идещо от гърлото на ягуар, отекна в джунглата през следващите трийсет секунди, а изплашените учени наскачаха от хамаците си и се заозъртаха слепешката в мрака. Объркването им се засили, докато се опитваха да намерят прикритие от дъжда от стрели с бамбукови остриета, посипал се от всички страни върху лагера.
Сержант Бринк бе разположил предвидливо своите опитни помощници в кръг около не толкова надеждните учени – както за да запази подопечните си от скитащи из джунглата диви животни, така и за да не им позволи да навлязат неволно сред дърветата и да се изгубят. Почти беззащитните учени заемаха стратегически центъра на лагера и хамаците им бяха завързани радиално за дънера на една висока палма.
Първи поеха удара матисите, докато учените търсеха прикритие зад стърчащите над земята коренища. Десетки стрели се сипеха върху тях и острите им върхове бяха намазани с отровно кураре, използвано обикновено при лов на маймуни.
След първите няколко залпа се чу пресипналият глас на Бринк, който издаваше команди. Миг по-късно мракът около дървото в центъра се озари от пламъците на изстрелите. Замириса остро на барут, откъртена дървесна кора и листа. През следващите няколко минути ечеше суховатият пукот на карабини и оглушителните гърмежи на ловни пушки.
Всичко това бе прекъсвано от редките премерени откоси от автомата на Бринк. Смъртоносният М4А1 беше олекотена версия на армейския, оборудван с цевна кутия за близък бой (ЦКББ) – 10.3-инчова цев, подходяща за непосредствени стълкновения, типични за условията на сражения в джунглата и любимо оръжие на специалните части.
Докато пълзеше на колене и лакти между кратките отблясъци от дулата на оръжията, Стоун успя да мерне разкривените демонични лица на дяволите. Чудовищата се прокрадваха през храсталаците около лагера, вдигнали високо черни брадви. Стоун си припомни червеното петно от видеозаписа и си даде сметка, че това не е било само смущение на записа.
Това беше първи контакт.
С лица, изрисувани с урукумна боя, сатанинските воини бяха всъщност хора, дребни и чевръсти, с татуирани гърди и коси, украсени с птичи пера. Те бяха пратеници на откъснато от цивилизацията племе и почти със сигурност отрядът, който ги бе проследил и наблюдавал през цялото време на похода. Бяха ги предупреждавали неведнъж и по различни начини да не навлизат по-нататък в забранената територия.
А сега вече бе твърде късно.
При внимателно разглеждане на документите на ФУНАЙ става ясно, че нападателите наподобяват на туземците от племето мачадо – наричани така заради уникалните им за тези места каменни брадви. Тъй като се бяха върнали във вътрешността на джунглата само преди едно поколение, членовете на това племе притежаваха добри познания за използването на огнестрелно оръжие. Това обяснява и факта, че умело прибягваха до дънерите на дърветата, за да се прикриват от насрещния огън.
Матисите, които до съвсем скоро се намираха в сходно положение като техните нападатели, изглежда, доста бързо разгадаха тактиката на туземците. Те си даваха ясна сметка за смъртоносните залози на избухналия бой. Водачите и носачите откриха яростна стрелба към тъмната джунгла, без да жалят боеприпаси, изпълвайки въздуха с несекващ екот от оглушителни гърмежи.
Впечатляваща демонстрация на сила, и точно това бе целта.
11
При натъркване в очите екстрактът от корени на сананга подобрява цветовите възприятия и остротата на зрението – полезен е както за лов, така и за военни действия. Въпреки че съвременната наука все още не е успяла да разкрие механизма на действие, се смята, че коренът се използва от туземците племена в Амазония от над две хиляди години. – Б.а.