Твърде уморен бе, за да заспи, и твърде уморен, за да даде израз на мъката, която този ден бе струпал върху плещите му. Търговският представител от трикотажната фабрика се държеше за бузата. Жена му лежеше незадоволена в леглото си. Корнелия беше за втори път при Макарт. Сега тези събития изпъкваха пред Фабиан като живи картини, без трето измерение, нейде далеч, на хоризонта на неговата памет. Дори това, че Лабуде лежеше на кушетката в една вила извън града, го занимаваше в момента само като мисъл. Болката бе пламнала като кибритена клечка и беше изгаснала. Спомни си подобно състояние от детството си; дълго бе плакал тогава, защото болката му се беше струвала чудовищна и неизлечима; и резервоарът, отгдето изтичаше тая болка, беше пресъхнал. Чувството бе замряло, точно както беше замирал по-късно животът в пръстите на ръцете му след всяка от неговите сърдечни спазми. Той не бе в състояние да почувствува мъката, изпълнила цялото му същество, болката беше престанала да пари.
Фабиан тръгна по „Кьонигсалее“. Мина покрай дъба на Ратенау12. На дървото бяха окачени два венеца. Тук, на този завой беше убит един умен човек. „Ратенау трябваше да умре — му бе казал веднъж един националсоциалистически писател. — Трябваше да умре и виновно за смъртта му бе неговото престъпно самонадценяване. Ратенау беше евреин, а искаше да стане немски министър на външните работи. Представете си, че някой от колониалните негри се кандидатира във Франция за Ке д’Орсе — то би било също толкова нелепо.“
Политика и любов, честолюбие и приятелство, живот и смърт — нищо не можеше да го развълнува. Съвършено сам със себе си, той крачеше надолу по мрачната алея. На небето над „Лунапарк“ се издигна фойерверк и се спусна към земята на пъстри огнени снопове. Към средата на своя път сноповете се разпаднаха и изчезнаха безследно, нови ракети лумнаха с трясък във въздуха. Пред входа на парка бе окачена табела:
Фабиан седна в една бирария, непосредствено до подлеза на железопътната линия при Халензее. Разговорите на хората наоколо му се струваха напълно безсмислени. Малък, осветен цепелин, на който беше написано с големи светещи букви „Яжте шоколад ТРУМПФ“, прелетя над главите им в посока към града. Под моста префуча влак с блеснали прозорци. По улицата се нижеше дълга верига от автобуси и трамваи. На съседната маса някакъв мъж с тлъста шия, преляла над яката, разправяше вицове; жените, насядали около него, пищяха тъй, сякаш под полите им бяха полазили мишки.
„Какъв смисъл има всичко това?“ — помисли си той, бързо плати и си тръгна към къщи.
На масата имаше няколко писма. Бяха се върнали молбите му за постъпване на работа. Никъде нямаше свободно място, изказваха му съжаленията си „с почитание“.
Фабиан се изми. По-късно удивен установи, че седи неподвижно на кушетката, държи кърпата пред мокрото си лице и гледа втренчено килима под нейния долен край. Избърса се, хвърли кърпата, легна и заспа. През цялата нощ лампата в стаята му светеше.
Двадесет и първа глава
Когато на другата сутрин се събуди и видя лампата да свети, събитията от предишния ден се бяха изличили от съзнанието му. Чувствуваше се угнетен и смазан, но още не знаеше защо. Затвори очи и едва сега, постепенно, болката му почна да добива определена форма. Случилото се му хрумна тъй внезапно, сякаш някой му го хвърли през прозореца и счупи стъклото. Осъзна пак онова, което бе забравил поради изнурението си, и след като ги осъзна, спомените почнаха да потъват по-надълбоко — нарастваха и се изменяха при потъването; тяхното специфично тегло сякаш се увеличаваше и те изведнъж се сгромолясаха като каменна лавина върху сърцето му. Извърна се към стената и затисна с ръце ушите си.
Когато му донесе закуската, госпожа Холфелд не направи скандал, нито заради запалената лампа, нито заради това, че лежеше на кушетката, вместо в леглото. Сложи подноса на масата, загаси лампата и извърши всичко, предвидено от ритуала в болничните стаи.
— Бих искала да ви изкажа моите най-дълбоки съболезнования — рече тя, — преди малко разбрах от вестника. Това е тежък удар за вас. И за горките родители.
В тона и звученето на гласа явно личеше добро намерение. Съчувствието бе искрено. Да се издържи подобно нещо беше невъзможно.