Кордс кимна.
— Броманс[7].
— Може би. Наречи го както си искаш. Но наистина беше много приятно.
— Добре?
— Сега някой го е застрелял и го е хвърлил в океана.
— Откъде знаеш?
— Така пишеше във вестника от тази сутрин.
— Някой го е хвърлил в океана? Не си спомням тази част.
— Извадили са го на брега. Затова предположих, че ако е бил застрелян, не е отишъл сам да се хвърли в океана. Някой друг го е сторил.
— Не е задължително, но ще се съглася с теб. Да приемем, че точно това се е случило. Ти къде се вписваш в цялата картинка?
— Бесен съм, Дон. Може би е просто това. Не мога да се побера в кожата си, че някой ми е отнел най-добрия приятел. Знам, че аз бях най-близкият му човек през последните шест месеца. В същото време бракът му започна да се разпада. Доста лайна се изсипаха на главата му, а аз бях човекът, на когото споделяше. Излизахме заедно поне по два пъти на седмица. След това някой го застрелва? Защо? Имам предвид какво става, по дяволите? Какъв е смисълът да му отнемат живота?
— Имаш ли някакви предположения?
— Никакви. Питър беше голям симпатяга. Въпросът е, че усещам, че може да знам нещо важно, но да не го осъзнавам.
— Искаш ли да говориш с отдел „Убийства"?
— Мисля, че да. Май точно затова дойдох тук. Не искам да се намесвам в разследването, ако хората ви вече имат заподозрян и се окаже, че само им губя времето. Наистина нямам нищо конкретно, което да предложа. Просто съм, както споменах, бесен. Усещам, че трябва да направя нещо, но не знам какво, по дяволите, е то.
Дон Кордс подръпна долната си устна.
— Не съм чул нищо за заподозрян, затова смятам, че много ще ти се зарадват.
— Ще ми помогнеш ли да уредим срещата?
— Разбира се. Но тъй като вече си тук, какво ще кажеш да се качим горе и да видим кой е там?
Дъщерята на Айк отново беше вдигнала температура и той се прибра у дома, като остави Бет сама на бюрото й в отдела. Инспекторката вдигна поглед и видя Дон Кордс да върви към нея заедно с някакъв мъж. Кордс също като нея работеше за „Убийства" и двамата се виждаха доста често по време на работата си, затова не беше странно, че идва в отдела. Необичайното беше, че водеше друг човек със себе си.
Необичайното беше добре дошло, тъй като обещаваше да наруши рутината.
Дон стигна до средата на огромното помещение, посочи към нея и й кимна — да, определено идваше при нея, затова тя избута стола си назад, насили се да не потрепери, когато се изправи на крака, и да не куцука, докато заобикаля бюрото си. Каза „здравей" на колегата си и се ръкува с господин Кук, стар приятел на Дон и бивш помощник областен прокурор. Като част от представянето Дон предложи кратката версия на случилото се с Бет в деня на терористичната атака и когато свърши, Джеф отново взе ръката й.
— Това означава, че току-що съм се запознал с истински герой — каза той.
Бет се засрами, както се случваше винаги в подобни ситуации, и поклати глава.
— Не е така — отвърна тя. — Тогава беше почивният ми ден и обядвах с приятелка. Не успях да направя абсолютно нищо, за да спра атаката. Ако няколко истински полицаи не бяха наблизо и не се бяха намесили навреме, със сигурност вече щях да съм мъртва. Те са истинските герои.
— Онзи ден беше кошмар — каза Джеф. — Друга моя приятелка също попадна в епицентъра на събитията. Тя също едва не умря.
— „Едва" е често срещана дума оттогава. Надявам се да е добре.
— Оправя се. Най-хубавото е, че вече си е у дома. Благодаря на бога за това.
Стига толкова, помисли си Бет. Нямаше смисъл да обсъждат миналото — то й носеше единствено неприятни спомени. Не желаеше да преживява отново случилото се.
— Значи сте били помощник областен прокурор — смени темата тя. — Какво ви накара да напуснете тази бляскава работа?
— Опасявам се, че причината беше желанието ми за печалба.
— Ако човек си търси причина за нещо, мисля, че тази е достатъчно добра — отвърна Бет.
— Знаеш ли, господин Кук има също така доста добра причина да желае да разговаря с теб — каза Кордс.
— Наричайте ме Джеф, моля. Господин Кук беше баща ми, да почива в мир.
За да намали тежестта върху изморените си крака, Бет се подпря на бюрото зад себе си.
— Добре. Така да бъде. Какво мога да направя за вас, Джеф? Мъжът я погледна с почти извинителен поглед и кимна.
— Може би разполагам с информация за Питър Аш.
— Това е моментът, в който аз трябва да се разкарам. — Кордс посочи с пръст към двама им — характерен за него жест — и каза: — Джеф, ще се видим на обяд. Бет, до по-късно — след което се обърна и се насочи към изхода.
7
Броманс — платонични отношения между двама мъже, подобни на романтична връзка. — Бел. прев.