— Много по-добре е, Айк, вярвай ми. Температурата й спадна ли?
— Малко. Вече е тридесет и девет и половина.
— По-добре е от четиридесет и половина.
— Несъмнено, Полиана[8]. Какво ново при теб?
Бет му разказа за сутринта си, която не беше особено интересна, и завърши с:
— …затова реших, че трябва да проверя телефонните обаждания до Тереза от месец май и да разбера коя е мистериозната жена.
— Успех с това — отвърна Айк. — Съжалявам, че забравих да ти кажа, но тъй като нямам какво да правя тук, тази сутрин се обадих на Мани Майър и го помолих да извади разпечатка на разговорите. Казах му да ни уведоми, ако забележи телефонни номера, на които Аш е звънял, но не разпознава.
— Добре. Какво отвърна той?
— Не беше особено отзивчив. Каза, че не може да ни осигури такава информация, защото съществува възможност да възникне конфликт на интереси.
— Какви?
— Кой знае? С някои от клиентите на Аш вероятно? Страхува се, че могат да се ядосат, че е нарушена конфиденциалността им. Майър няма да ни позволи да видим разпечатката, освен ако не вземем заповед, подписана от съдия и главен магистрат[9]…
— Шегуваш се! Става въпрос за разследване на убийство, Айк. А и в интерес на истината, не ни интересува съдържанието на самите телефонни разговори. Интересува ни на кого се е обаждал Аш.
— Знам, но в този случай, ако не вземем такава заповед — губим.
— Има нещо гнило в този отказ за сътрудничество — отвърна Бет. — Какво мислиш?
— Съгласен съм с теб.
След моментна пауза инспекторката предложи:
— Може би ще успеем да получим някаква информация от Тереза?
— Не знам — отвърна Айк. — Продължавам да си мисля, че тя е нашият убиец.
— Наясно съм с мнението ти. Но преди да се развълнуваш прекалено много, нека първо видим дали ще ни помогне с тези телефонни разговори.
— Бих внимавал на твое място.
— Разбира се. Внимателна е второто ми име. Слушай, Айк, Хедър ще се оправи.
— От твоите уста в божиите уши. Никога не съм бил толкова изплашен в живота си.
— Знам. Дръж се.
— Нямам какво друго да правя — отвърна мъжът. — Ще поддържаме връзка.
19
Облечена в перфектен официален костюм, който подчертаваше фигурата й, и с гримирано лице прекрасната Тереза Болейн седеше сама на червен пластмасов стол до стената в стаята за почивки на „Майър, Елдридж и Клайн", а на малката маса пред нея имаше чаша. Когато Бет влезе, тя се обърна и кимна колебливо, сякаш не можеше да се сети откъде познава тази жена. Отне й миг, за да го стори, и въздъхна.
— Инспектор Тъли — поздрави я тя.
— Имате ли нещо против да седна? — Тереза посочи към стола срещу своя. Зад чашата й с кафе имаше пакетче кърпички. Бет забеляза зачервените и подути очи на жената. — Държите ли се? — попита я, след като се разположи. — Имам чувството, че не сте спали много.
— Така е. Все още не мога да повярвам, че Питър го няма. Всички казват, че е най-добре близките да научат за съдбата на любимите си хора, но на мен ми се иска тялото му да не беше намирано. Така щях да си мисля, че просто е избягал в Таити или на някое друго място, вместо… вместо случилото се. — Изведнъж Тереза се съсредоточи и погледна сериозна Бет. — Открихте ли нещо?
— Нищо съществено.
— В такъв случай, не се обиждайте, но защо сте тук? Казах ви всичко, което знаех.
— Оценяваме помощта ви — отвърна инспекторката, — но си помислих, че можете да хвърлите светлина върху някои въпроси.
— Добре — съгласи се колебливо Тереза. — Надявам се да мога да бъда полезна.
— Чудесно. Благодаря ви. — Бет извади малък диктофон от джоба си и го сложи на масата между тях.
— Какво е това? — попита секретарката.
— Обикновено записваме показанията на свидетелите. — Инспекторката натисна копчето за запис. — Имате ли нещо против?
— Не. — На лицето й обаче беше изписано съмнение. — Последния път не записахте разговора ни, нали? Нещо променило ли се е оттогава? — Тереза се поколеба, след което се засмя нервно. — Заподозряна ли съм вече? Заобиколена съм от адвокати тук, знаете. Да се обадя ли на някого от тях?
— Разбира се, това е ваше право. Що се отнася до това дали сте заподозряна — в момента целият свят спада в тази категория. Ако ще се чувствате по-добре в присъствието на адвокат, моля, поканете такъв, но ако той ви посъветва да не разговаряте с мен, това няма да ни помогне да намерим убиеца на Питър. Решението е ваше.
Тереза помисли за момент.
— Просто не разбирам защо не ме записахте предния път.
8
Полиана — героиня от едноименния роман на Елинор Портър от 1913 г., известна със своята оптимистична и позитивна нагласа. — Бел. прев.
9
Главен магистрат — длъжност в най-висшите равнища на съдилищата или прокурорските служби. Отговаря за съдебната система и има последната дума по решения на службата. — Бел. прев.