Разположиха се на плота в кухнята. Кейт допълни своята чаша с вино и наля студен чай за Бет.
— Ето ни отново, а? — каза тя. — Мислила ли си, че пак ще бъдем заедно така?
— Вероятно не — отвърна инспекторката, — но се радвам, че сме.
— Аз също. Преди да позвъниш на вратата, си мислех, че животът ми отново се връща в някакви нормални граници. И тогава ето те и теб, черешката на тортата.
— Едва ли може да се каже, че всичко е нормално.
— Права си. Но ти имаш смелостта да продължиш напред… Самата аз, колкото и да се опитвам да забравя всичко, съм изплашена до смърт и нямам търпение да се прибера всеки път, в който изляза навън.
Бет кимна разбиращо.
— Това определено е нещо, върху което да поработиш.
— Очевидно ти си се справила.
— Au contraire[10]. Боря се на всяка крачка. Видя ли повече от трима души, и започвам да се изнервям. Смятам, че трябва да свикнем с мисълта за случилото се. Но от друга страна — добави ведро инспекторката, — тъй като веднъж сме преживели подобно изпитание, каква е вероятността да станем жертви на нова терористична атака? Много, много малка, не мислиш ли?
Кейт очевидно не беше убедена, но се насили да се усмихне.
— Харесва ми нагласата ти. Бет сви рамене.
— Нямам избор. Работата ми е да държа страха настрани. Кейт вдигна вежда.
— Не ми казвай, че си се върнала на работа? На пълен работен ден? В отдел „Убийства"?
Бет се засмя.
— Да.
— В по-голяма безопасност ли се чувстваш така? Като преследваш убийци?
— В интерес на истината, не е точно преследване. Което си е истинско щастие, тъй като — моля те, не казвай на колегите ми или на лейтенанта — не съм в най-добрата си физическа форма. Но ето ме тук, вече ме раниха веднъж. Шансовете да бъда ранена отново, са същите, като да попадна във втора терористична атака. Не мисля, че ще се случи. Смятам го като един вид застраховка.
— Смяташ, че щом си ранена веднъж, ще си застрахована от повторно раняване?
— Точно така.
— Мисля си, че има нещо нередно в логиката ти. Бет сви рамене, усмихна се и отпи от чая си.
— Както и да е. Ако сме научили нещо, то е, че нямаме думата за онова, което ще се случи. Всичко на всичко смятам, че извадихме голям късмет. В сравнение с хората, които умряха или които няма да се оправят.
— Не мога да споря с това. Напълно си права. Просто не гледах нещата от този ъгъл.
— Понякога и аз не го правя. Поне не през цялото време. Но когато се замисля, осъзнавам, че помага. Благодарение на това и на работата ми мога да изляза от къщата.
— Все още ми е трудно да повярвам, че си се върнала в службата.
Бет умишлено не отговори веднага, вместо това отпи от чая си.
— След като се заговорихме за работата, време е да ти обясня защо съм тук.
— Свързано е с работата ти ли? Бет кимна.
— През последните няколко седмици имах намерение да се отбия и да те видя как си, но не исках да те притискам, ако все още не беше готова за срещи и ако не искаше да виждаш никого. Особено ако този някой можеше да ти напомни какво преживя.
— Стига, Бет, никога не съм се чувствала…
— Знам. Но исках да ти дам повече време за възстановяване, в случай че имаш нужда от такова. Сега виждам, че съм можела да дойда по-рано, но както вече споменах, не исках да те притискам. Вчера обаче си намерих извинение да го сторя.
С объркано изражение на лицето Кейт попита:
— Не се нуждаеш от извинение, за да се отбиеш. Но не разбирам как то може да е свързано с работата ти. Да не би да намекваш, че разследваш убийство, което има нещо общо с мен?
— Не с теб — отвърна инспекторката. — Със съпруга ти. И то само косвено.
— За Рон ли говориш? Замесен в убийство? Това е абсурдно, Бет. Той е…
Инспекторката вдигна ръка, за да прекъсне приятелката си.
— Рон също не е замесен, но предполагам, че и двамата познавате мъж на име Джеф Кук.
Кейт се поизправи в стола си, след което се облегна назад, сякаш Бет беше замахнала към нея.
— Разбира се, че познаваме Джеф. Той е един от партньорите на Рон във фирмата. Джеф е най-милият човек на света, Бет. Имам предвид, че постоянно се виждаме. Не може да си сериозна, че има нещо общо с убийството на някого.
— Не, не мисля, че има. Господин Кук дойде до службата вчера. Искаше да говорим за жертва на убийство на име Питър Аш и когато приключихме, той ми остави визитката си, на която пишеше, че работи в същата фирма като Рон.
— Току-що ти казах, че са партньори. Това означава ли нещо?
— Не знам. Вероятно нищо. Но когато водя разследване, се опитвам да опозная жертвата, както и всичко, което е възможно да е довело до смъртта й. Също така ми хрумна, че Рон може да познава Питър Аш. Ако не друго, поне си намерих извинение да дойда да те видя.