Най-ранното споменаване за телепортация може да бъде открито в религиозни текстове като Библията, където духове отвличат хора.10 Откъсът от Деяния на св. апостоли в Новия завет, който следва, изглежда, има предвид телепортацията на Филип от Газа в Азот: „Когато пък излязоха из водата, Дух Светий слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си. А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.“ (Деяния, 8:39–40).
Телепортацията е и артикул от торбата с трикове и илюзии на всеки магьосник: изваждането на зайци от шапка, на карти от ръкавите, на монети иззад нечии уши. Един от по-амбициозните магически трикове напоследък включва слон, който изчезва пред очите на смаяната публика. По време на тази демонстрация огромен слон, който тежи тонове, беше поставен в клетка. После, с едно замахване на вълшебната пръчица на магьосника, слонът изчезна за най-голямо удивление на публиката. (Разбира се, в действителност слонът не изчезна. Трикът се извършва с помощта на огледала. Дълги тънки вертикални огледални ивици са поставени зад всяка пръчка на клетката. Подобно на порта, всяка от тези вертикални огледални ивици можеше да бъде накарана да се завърти около оста си. В началото на магическия трик, когато всички тези вертикални огледални ивици бяха подредени в права линия зад пръчките, огледалата не могат да се забележат и слонът се вижда. Но когато огледалата се завъртят на 45 градуса и се обърнат с лице към публиката, слонът изчезна, а публиката остана да гледа втренчено към отразеното изображение отстрани на клетката.)
Най-ранното споменаване на телепортацията в научната фантастика е в разказа на Едуард Пейдж Мичъл „Човекът без тяло“, публикуван през 1877 година. В този разказ един учен успял да разглоби една котка на отделни атоми и да ги предаде по телеграфна жица. За съжаление батерията се изчерпала, докато ученият опитвал да телепортира самия себе си. Само главата му била телепортирана успешно. — Сър Артър Конан Дойл, прочут най-вече с романите си за Шерлок Холмс, бил омагьосан от идеята за телепортацията.11 След като години наред писал детективски романи и повести, поредицата от книги за Шерлок Холмс започнала да му омръзва и накрая той убил своя герой, като го накарал да се бори до смърт с професор Мориарти над един водопад и да падне в него. Но общественият протест бил толкова силен, че Дойл бил принуден да възкреси детектива си. Тъй като не можел да погуби Шерлок Холмс, Дойл решил да създаде съвсем нова поредица, в която главна роля играел професор Челинджър — съответствието на Шерлок Холмс. И двамата притежавали бърз ум и остра наблюдателност, с които разгадавали мистериите. Но докато мистър Холмс използвал студената, дедуктивна логика, за да разрешава сложните случаи, професор Челинджър изследвал тъмния свят на спиритуалните и паранормалните явления, включително телепортацията. В романа от 1927 г. „Дезинтеграционната машина“ професорът среща случайно един джентълмен, който бил изобретил странна машина. Тя можела да дезинтегрира едно лице и след това да го сглоби отново някъде другаде. Но професор Челинджър се ужасил, когато изобретателят се похвалил, че неговото изобретение би могло, ако попадне в неподходящи ръце, да унищожи цели градове с милиони хора в тях само с едно натискане на бутона. Професор Челинджър използвал машината, за да дезинтегрира изобретателя и напуснал лабораторията, без да го сглоби наново.
Холивуд открива телепортацията относително късно. Филмът от 1958 г. „Мухата“ показва нагледно какво може да се случи, когато телепортирането протече не така, както трябва. Когато един учен се телепортира от единия в другия край на една стая, атомите му се смесват с тези на една муха, която случайно е попаднала в телепортационната камера, затова ученият се превръща в гротескно видоизменено чудовище — получовек-полумуха. (През 1986 г. по кината беше пуснат римейк с участието на Джеф Голдблум в главната роля.)
10
Най-интересният записан пример за телепортация датира от 24 октомври 1593 г., когато Жил Перес, дворцов страж от филипинската военна охрана на губернатора на Манила, изведнъж се появил на Плаза Майор в Мексико Сити. Зашеметен и объркан, той бил арестуван от мексиканските власти, които сметнали, че е в съюз със Сатаната. Когато го изправили пред Пресветия трибунал на Инквизицията, всичко, което успял да каже в своя защита, било, че бил изчезнал от Манила и се бил появил в Мексико „за по-малко време от това, което е необходимо на един петел, за да изкукурига“. (Колкото и невероятни да изглеждат историческите описания на този инцидент, историкът Майк Даш е отбелязал, че най-ранните писмени сведения за изчезването на Перес датират от време, отстоящо на един век след изчезването му, и вследствие на това не може да им се вярва напълно.)
11
Ранните творби на Дойл са прочути с методичното логично мислене, типично за медицинската професия, което откриваме в превъзходните дедукции на Шерлок Холмс. В такъв случай защо Дойл е решил да се прехвърли изведнъж от студената, рационална логика на мистър Холмс върху мъчителните лутания на водения от своята интуиция и опит професор Челинджър, който прониква дълбоко в забранените светове на мистицизма, окултното и най-отвлечените области на науката? Съзнанието на автора било променено дълбоко от внезапната и неочаквана смърт на няколко негови близки родственици през Първата световна война, като сред тях бил любимият му син Кингсли, брат му, двама зетьове и двама племенници. Тези загуби дали дълбоко емоционално отражение върху него. Депресиран от тези трагични кончини, Дойл бил омагьосан до края на живота си от света на окултното, като може би е вярвал, че ще успее да осъществи връзка с мъртвите чрез спиритизма. Той се прехвърлил изведнъж от света на рационалната съдебна наука върху мистицизма и започнал да чете лекции из цял свят, посветени на необяснимите психични явления.