Първоначално Айнщайн предвиждал експериментът АПР да се превърне в погребален звън за квантовата теория. Но през 80-те години на XX в. Алан Аспект и негови колеги във Франция провели същия експеримент с помощта на два детектора, разположени на разстояние 15 м един от друг. Те измервали спиновете на фотоните, излъчвани от калциеви атоми, и резултатите се съгласували напълно с квантовата теория. Очевидно Бог наистина си играе на зарове с Вселената.
Но нима информацията се движи със скорост, по-голяма от тази на светлината? И нима Айнщайн е грешал, когато е твърдял, че скоростта на светлината е пределната скорост във Вселената? Информацията наистина се движи със скорост, по-голяма от тази на светлината, но информацията е произволна и вследствие на това безполезна. Не можете да изпратите истинско съобщение или морзов код с помощта на експеримента АПР, дори ако информацията се движи със скорост, по-голяма от тази на светлината.
Знанието, че един електрон от другата страна на Вселената се върти надолу, е безполезна информация. Не можете да изпратите днешните курсове на акциите с помощта на този метод. Например да предположим, че ваш приятел винаги носи един червен и един зелен чорап, в произволен ред. Ако проверите единия крак и се окаже, че на него има червен чорап, то тогава вие ще узнаете със скорост, по-голяма от тази на светлината, че другият чорап е зелен. Информацията действително се движи със скорост, по-голяма от тази на светлината, но тази информация е безполезна. Нито един сигнал, съдържащ непроизволна информация, не може да бъде изпратен посредством този метод.
В течение на годините експериментът АПР е бил използван като пример за решителната победа на квантовата теория над нейните критици, но това е победа без стойност и тя няма практически последствия. Засега.
Всичко се променило през 1993 г., когато учени в Ай Би Ем, ръководени от Чарлс Бенет, показали, че е физически възможно да бъдат телепортирани обекти, поне на атомно равнище, с използването на експеримента АПР.16 (По-точно, те показали, че можете да телепортирате цялата информация, която се съдържа в една частица.) Оттогава физиците са успели да телепортират фотони и дори цели цезиеви атоми. В рамките на няколко десетилетия учените може и да успеят да телепортират първата ДНК молекула и вирус.
Квантовата телепортация използва някои от по-странните свойства на експеримента АПР. По време на тези телепортационни експерименти физиците започват с два атома — A и C. Да кажем, че бихте искали да телепортирате информация от атом A в атом C. Започваме, като въвеждаме трети — B, който се появява, като е вплетен с C, затова B и C са кохерентни. В този момент A влиза в контакт с B. A сканира B, така че информационното съдържание на A се прехвърля в B. A и B се вплитат по време на този процес. Но тъй като B и C са били вплетени отначало, информацията в A сега бива прехвърлена в C. Накрая A е телепортиран в C, т.е. информационното съдържание на A сега е идентично на това на C.
Забележете, че информацията в атом A е била унищожена (затова не разполагаме с две копия след телепортацията). Това означава, че всяко същество, което хипотетично бъде телепортирано, ще загине по време на този процес. Но информационното съдържание на тялото му ще се появи другаде. Забележете и че атом A не е заел позицията на атом C. Обратно, той е информацията в AA (т.е. неговият спин и поляризация), която е била прехвърлена в C. (Това не означава, че A се е разпаднал и след това е бил бутнат на друго място, а че информационното съдържание на атом A е било прехвърлено в друг атом — C.)
16
Допуснете за миг, че макроскопични обекти, в чието число влизат и хора, могат да бъдат телепортирани. Това повдига сложни философски и теологични въпроси за съществуването на „душа“, ако тялото на един човек бъде телепортирано. Ако бъдете телепортиран на ново място, дали вашата душа също се движи с вас? Някои от тези етични въпроси са били изследвани в романа на Джеймс Патрик Кели „Мисли като динозавър“. В тази приказка една жена е телепортирана на друга планета, но възниква проблем при прехвърлянето. Вместо оригиналното тяло да бъде унищожено, то остава незасегнато, като и всички емоции на жената се запазват непокътнати. Изведнъж се появяват две нейни копия. Естествено, когато на копието казват да влезе в телепортационната машина, за да бъде дезинтегрирано, то отказва да стори това. Това поражда криза, защото коравосърдечните извънземни, които са осигурили първоначално технологията, гледат на това като на чисто практически въпрос за „изравняване на балансите“, докато по-склонните към емоционални прояви хора симпатизират на каузата й. В повечето разкази на телепортацията се гледа като на дар божи. Но в „Излетът“ на Стивън Кинг авторът изследва последиците от това, което ще се случи, ако възникнат опасни странични последствия при телепортиране. В бъдеще телепортацията ще е нещо обикновено и затова в разказа бива наричана нежно Излета. Точно преди да се телепортира на Марс, един баща разяснява на децата си любопитната история на Излета. Той бил открит за първи път от учен, който го използвал, за да телепортира мишки, но мишките, които преживели телепортацията, били упоени. Мишките, които се събудили по време на телепортацията, загинали мъчително. Затова хората обикновено биват приспивани, преди да бъдат телепортирани. Единственият човек, който е бил телепортиран, докато е бил буден, е бил един осъден престъпник, на когото обещали пълна амнистия, ако се подложи на експеримента. Но след като бил телепортиран, той получил масивен инфаркт, докато произнасял последните си думи: „Там е вечността.“ За съжаление синът, който чува тази омагьосваща приказка, решава да задържи дишането си така, че да не бъде упоен. Резултатите са трагични. След като е телепортиран, той полудява. Косата му побелява, очите му пожълтяват от бяс и той се опитва да ги извади с нокти. Така тайната е разкрита. Физическата материя се телепортира мигновено, но за ума пътешествието продължава вечно, времето изглежда безкрайно и човекът се побърква напълно.