А какви са функциите на пиршествените образи в характеризираната от нас средновековна традиция?
Тук навсякъде — от „Вечерята на Киприан“ и проповедта на Зенон до късните сатири и пародии от XV и XVI в. — пиршествените образи освобождават словото, дават безстрашен и свободен тон на цялото произведение. В средновековния симпозион за разлика от античния в повечето случаи няма философски речи и спорове. Но цялото произведение изобщо, цялата му словесна маса е пропита от пиршествен дух. Свободна игра със свещеното — това е основното съдържание на средновековния симпозион. Но туй не е нихилизъм, не е и примитивно удоволствие от снизяване на високото. Ние няма да разберем духа на гротесковия симпозион, ако не вземем под внимание дълбоко положителния момент на победното тържество, присъщо на всеки пиршествен образ, който има фолклорен произход. Гротесковият симпозион е проникнат от съзнанието на човека за своята чисто човешка материално-телесна сила. Човекът не се страхува от света, той го е победил и той го вкусва. В атмосферата на това победоносно вкусване светът изглежда поновому — като изобилна жътва, като приплод в излишък. Всички мистични страхове се разсейват (на пира призраци се явяват само на узурпаторите и представителите на стария умиращ свят). Пиршественото слово е едновременно и универсалистично, и материалистично. Ето защо гротесковият симпозион пародийно травестира и снизява всяка чисто идеална, мистична и аскетична победа над света (т.е. победата на отвлечения дух). В средновековния гротесков симпозион почти винаги има елементи на пародийна травестия на тайната вечеря. Тези черти на гротесковия симпозион се запазват дори там, където той е максимално подчинен на тесносатирични тенденции.
Колко голяма е била способността на яденето и пиенето да освобождават словото, доказва нахлуването в езика на клириците и школарите на огромен брой речеви, „разговорни“, пародийни травестии, на свещени текстове, свързани с яденето и пиенето. Такива разговорни травестии на свещеното слово са се употребявали при всеки битов гуляй. Обърнати наопаки и снизени свещени текстове, литургически думи, откъси от молитви и т.н. са съпровождали буквално всяка чашка, всеки погълнат залък. В романа на Рабле ярко доказателство за това е речта на брат Жан, но особено „Разговор в пияно състояние“. Ние цитирахме вече и съответните думи на Анри Етиен. Всички тези битови трапезни травестии (те са се запазили и досега) са наследство от средновековието: всичко това са отломки от гротесковия симпозион.
Някои съвременници на Рабле — Калвин, Шарл дьо Сент Март, Вултеус и др. — направо свързват атеистичните и материалистическите течения и настроения през своето време с трапезната атмосфера; те характеризират тези течения като своеобразен „трапезен либертинизъм“.
Този „трапезен либертинизъм“ през средните векове и през епохата на Рабле е имал демократичен характер. Такава е била още до голяма степен и неговата английска разновидност от епохата на Шекспир — трапезният либертинизъм на кръжока на Неш и Робърт Грийн; във Франция близки до него са били поетите-либертени Сент Аман, Теофил дьо Вио, Д’Асуси. По-късно тази трапезна традиция взема формата на аристократически атеизъм и материализъм, ярък израз на който във Франция през XVII в. са били пиршествените оргии на кръга на Вандомите.
Ролята на освободеното от страха и благоговението пиршествено слово не бива да се подценява нито в историята на литературата, нито в историята на материалистическата мисъл.
Ние проследихме само латинската линия на средновековния симпозион. Пиршествените образи обаче са играели голяма роля и в средновековната литература на народните езици, и в устната народна традиция. Много голямо е значението на тези образи във всички легенди за великани (например в устната традиция на легендите за Гаргантюа и в народната книга за него, която е била непосредственият източник за Рабле). Съществувал е много популярен цикъл легенди, свързани с утопичната страна на лакомията и безделието (например фабльо „Pays de cocagne“)8. Отражения на подобни легенди намираме в редица паметници на средновековната литература. Например в романа „Окасен и Николет“ се изобразява страната „Торлор“. Тази страна е „свят наопаки“. Тук кралят ражда, а кралицата води война. Тази война има чисто карнавален характер: сражават се със сирена, печени ябълки и гъби (раждащият крал и войната с хранителни продукти са типични народно-празнични образи). В романа „Гюон Бордоски“ се описва страна, в която житото се ражда в изобилие и не принадлежи на никого. В книгата, озаглавена „Пътешествието и плаването на Панург, ученика на Пантагрюел, към непознати и чудодейни острови“9 (1537 г.), се описва една утопична страна, в която планините са от масло и брашно, реките от мляко, горещи банички растат като гъби направо от земята и т.н.
9
Докато Рабле бил жив, тази книга била преиздадена седем пъти, включително и под други заглавия. Написана под влиянието на първите две книги от романа на Рабле, тази книга на свой ред е била използвана от Рабле за четвъртата му книга (епизода с колбасната война и епизода с великана Бренгнарийл).