— Още по едно, любезни!
— За твое здраве, приятелю!
— Ха така де, ха така — весело да бъде!
— О-о-о! Това винце приспива!
— О, lacryma Christi.46
— Това е от Дьовиниер — същинско пино!
— О! Славно бяло винце!
— Честна дума, меко и гладко като кадифе.
— Чисто, натурално — от най-мека коприна!
— А сега с нови сили, приятели!
— Наливайте — тук сме на котва до нощес.
— Ex hoc in hoc.47 Няма лъжа. Всеки от вас се убеди в това. Аз съм кюрето Масе. Хм, хм! Аз всички надпих!
— О, пияни, о, жадни!
— Паже, приятелю мой, наливай — и нека чашата бъде с корона!
— Пурпурно червена, като кардиналска мантия!
— Natura abhorret vacuum.48
— Ще речете ли, че в тази празна чаша има с що да се напие муха?
— Да пием по бретонски!49 — До дъно, до дъно!
— Пийте, пийте тоз балсам, добър за всяка болка!
Глава VI
По какъв необикновен начин се роди Гаргантюа
Пиянската глъчка все още продължаваше, когато Гаргамела внезапно се почувствува зле. Тогава Грангузие се надигна и предполагайки, че започват родилните болки, зашепна на жена си най-нежни и успокоителни думи. Посъветва я да полегне на тревата под върбите и й каза, че скоро ще й израснат нови крачета, но че сега трябва да се запаси с търпение и сили, за да дочака скъпата си рожба; наистина болките са мъчителни, но те бързо минават, а радостта, която ще изпита, ще изкупи всичко и за преживените страдания тя няма даже и да си спомня.
— И аз мога да ви уверя в това — продължи Грангузие. — В Евангелието от Йоан, глава шестнадесета, нашият Спасител казва: „Жената е скръбна, когато ражда, ала давайки живот на младенеца, забравя всички скърби.“
— Как хубаво говорите! — рече Гаргамела. — Аз предпочитам да слушам Евангелието, отколкото житието на света Маргарита или някоя друга измислица.
— Безстрашна сте ми вие като агънце-багънце! — засмя се той. — Гледайте сега да се освободите от това, пък скоро и друго ще си направим.
— О — отвърна тя, — лесно ви е на вас, мъжете, за това говорите така. Ех, то се знае, аз, с божията воля, ще се постарая, щом такова е вашето желание, но по-добре бог да беше ви го отрязал!
— Какво? — зина в почуда Грангузие.
— Нали сте мъж — отвърна тя, — вие се досещате! — А, тъй ли! — рече той. — Псета го яли! Щом толкова ви е омръзнал, моля, кажете да донесат нож!
— О, боже пази! Господи, прости ми, не го казах от сърце! Не слушайте какво говоря. Ала днешният ден ще бъде тежък за мен, ако света Богородица не ми помогне, и всичко това заради него и затуй, че му угаждате премного…
— Смелост, смелост — каза той, — за останалото не се безпокойте, най-важното е минало. Сега ще отида да си сръбна още чашка. Ако се почувствувате зле, извикайте силно и аз тозчас ще дотичам при вас.
Малко след това тя започна да охка, да стене и да се мята от болки. В миг от всички страни дотърчаха баби, опипаха я отдолу и като се натъкнаха на някакви вонящи кожени парчета, помислиха, че е детето, а те се оказаха чисто и просто чревца, излезли от сфинктера или по вашему — от задното черво, разширено вследствие преяждането, за което стана дума по-горе.
Тогава една отвратителна старица, преселила се тук преди шейсет години от Бризенай близо до Сен-Жну и която се славеше като веща знахарка, даде на Гаргамела някакво ужасно затягащо средство, от което пръстеновидните й мускули така се стегнаха и загубиха еластичност, че вие (о, страшно е да се помисли) и със зъби не бихте могли да ги разтегнете. С една дума, станало като с дявола, който по време на свети Мартиновата служба записал разговора на две бъбриви богомолки, а после и със зъби не могъл да разтвори пергамента.
Тази беда доведе до прекомерно разширяване на плацентата, детето се изхлузи от нея, шмугна се във вената между диафрагмата и раменете, където тя се раздвоява, кривна настрана и изскочи от лявото ухо…
Едва появило се на света, то не проплака като другите деца: „И-и-и! И-и-и!“, а гръмогласно извика: „Да пием, да пием, да пием“, сякаш приканваше цял свят на пиршество. И този вик се чу от Бьокс до Виваре.
„Хайде холан!“ — ще речете вие и сигурно ще се усъмните в такова едно необикновено раждане.