После продължих да се бърша с люляк, копър, риган, с рози, с листа от тиква, зеле, цвекло, бял слез, с лозови листа, с дивачка (оная, дето боядисва задника червен), с маруля, спанак, живовляк, коприва, черен оман, но от всичко това получавах кръвотечение, от което се избавих, като започнах да се изтривам с гащите си.
Най-подир захванах да се бърша с чаршафи за легла, с одеяла, пердета, възглавници, черги, парцали за прах, салфетки, носни кърпи, пеньоари и всичко това ми доставяше удоволствие, каквото не изпитват и краставите, когато ги чешат.
— Добре, ясно — прекъсна го Грангузие. — Но коя от всички тези гъзоизтривалки ти намираш за най-добра?
— Търпение — отвърна Гаргантюа. — Ще стигнем и дотам. И тъй, по-нататък се изтривах и със сено, и със слама, и със свински мех, и с козина, и с вълна, и с хартия.
— Я го виж ти! — възкликна Грангузие. — Ах, мой малък негоднико, едва си се пръкнал, и вече римуваш?
— М-да, мой кралю — важно рече Гаргантюа. — Аз на римите съм майстор и докато търся някоя рима, току-виж, съм пипнал хрема. Но чуйте какви надписи висят по стените на нашите нужници:
— Искате ли още?
— М-да — отвърна Грангузие.
— Тогава — продължи Гаргантюа — ето ви едно
Кажете сега, че нищо не зная! Което си е право, не съм го съчинявал аз, но го чух, когато го четяха на моята дойка, ей там оная, и то се задържа в ловджийската чанта на моята памет.
— Та да си дойдем на думата — каза Грангузие.
— На коя? За срането ли? — запита Гаргантюа.
— Не — рече Грангузие. — За гъзоизтривалките.
— А готов ли сте да подарите буре бретонско вино, ако аз направо ви взема акъла с това, което сега ще ви кажа?
— Готов съм! — съгласи се Грангузие.
— Няма защо да си изтривате задника, когато не е изцапан — продължи Гаргантюа. — А той не може да бъде изцапан, ако не сте се изакали. Следователно първо трябва да се изакате и после да се изтриете.
— Хай да му се не види, каква умна глава си бил ти, мой малък палавнико! — възкликна Грангузие. — Аз в най-скоро време ще те изпратя на диспут в Сорбоната и да пукна, ако не ти присъдят докторска титла. Та ти си умен не за годините си! Но я, моля те, продължи разсъжденията си за тези гъзоизтривалки. И кълна се в брадата си, че вместо едно буре, ще получиш шейсет, искам да кажа, шейсет буренца, пълни с онова хубаво бретонско винце, което се произвежда не в Бретания, а в славната Верона76.
— После — продължи Гаргантюа — се изтривах с покривки за легло, възглавници, пантофи, ловджийски чанти, кошници (о, какви неприятни гъзоизтривалки са те), а най-подир и с шапки. Моля, обърнете внимание на това, че има шапки гладки, влакнести, кадифени и тафтени. Най-добра от всички е влакнестата — попива отлично излишъците. Изтривах се още с кокошка, петел, пиле, телешка кожа, заек, гълъб, гарван, адвокатска чанта, капюшон, кърпа за глава, а така също и с птиче чучело.
Но в заключение съм длъжен да кажа, че няма по-добра гъзоизтривалка от пухкавата гъска, само не забравяйте да натикате главата й между краката си. Честна дума ви казвам, дали защото перушината й е мека, или защото самата гъска е топличка, или пък едното и другото заедно, ала в задното отверстие човек усеща неизказана наслада, която през гъзното черво и червата лесно прониква чак в областта на сърцето и мозъка. И не мислете, че блаженството на героите и полубоговете в Елисейските полета се дължи на асфоделията, амброзията и нектара, както си приказват из нашия край бабите. Според мен работата е в това, че тези полубогове си бършат задниците с гъска. Впрочем такова е мнението и на метр Жан Скот.