Глава XIV
Как един богослов запозна Гаргантюа с латинската азбука
Слушайки тези думи, добрякът Грангузие изпадна във възторг от здравия разум и от необичайната съобразителност на своя син Гаргантюа и каза на гувернантките му:
— Филип, царят Македонски, разбрал колко умен е синът му Александър, когато видял с какво умение укротил кон. А този кон бил толкова буен и див, че никой не се решавал да го обязди, защото хвърлял на земята всички ездачи: на едного счупил врата, на друг — краката, на трети строшил главата, на четвърти изкъртил челюстите. Александър наблюдавал всичко това на хиподрума (така наричали мястото, където разхождали и обучавали конете) и накрая разбрал, че конят се бои от собствената си сянка и че този именно страх го кара да беснее. Тогава той го възседнал и го подкарал срещу слънцето, така че сянката му паднала отзад и по този начин го укротил. Бащата видял в това доказателство за божествения ум на сина си и му наел за учител не кого да е, а Аристотел, най-почитания гръцки философ по онова време. И трябва да ви кажа, че от този единствен разговор, който току-що водих във ваше присъствие с моя син Гаргантюа, аз дойдох до заключение, че умът му притежава нещо божествено, дотолкова е той остър, тънък, ясен и дълбок; сега само трябва да изучи всички науки, за да достигне по-висша степен на мъдрост. Ето защо възнамерявам да го поверя на някой учен, който да го обучава според способностите му, а аз за това нищо няма да пожаля.
Така и стана. Взеха му за наставник прочутия учен богослов, метр Тюбал Олоферн, и този учен тъй добре съумя да го научи на азбуката, че Гаргантюа с лекота я казваше отзад-напред и наизуст, за което употреби пет години и три месеца. После му прочете Donat, Facet, Theodolet и Alarms in Parabolis77, за което употреби други тринайсет години, шест месеца и две седмици.
Трябва при това да отбележа, че междувременно той го научи на готическо писмо и четмо и Гаргантюа сам преписваше всички свои учебници, тъй като тогава книгопечатането още не беше изобретено.
Обикновено Гаргантюа носеше на урок голяма писалищна дъска, тежаща повече от седем хиляди квинтала78, чиято кутия бе дебела и широка колкото грамадните колони на абатството „Свети Мартин д’Еней“, а мастилницата му висеше на желязна верига и побираше цяло буре мастило.
По-нататък Тюбал Олоферн прочете с него De Modis significandi79 с коментарии на Развейпрахов, Обесников, Дърдорков, Галео, Жан Телето и още мнозина други, за което употребиха повече от осемнайсет години и единайсет месеца. И всичко това Гаргантюа усвои така добре, че когато го изправиха до стената, разказа урока от игла до конец наизуст и наопаки и доказа на майка си като „две и две четири“, че De Modis significandi non erat scientia80.
След още някое време Тюбал Олоферн прочете с него Календара, за което употреби други шестнайсет години и два месеца, и тогава, в лето господне 1420-о, упоменатият учен неочаквано се спомина вследствие някаква сипаница, която беше прихванал неизвестно откъде.
Замени го друг стар мърморко, метр Хапльо Ахмаков, който прочете с него Гугуцио, „Гръцки език“ от Еберар, „Доктринал“, „Части на речта“, Quid est, Supplementum, Marmotret, De moribus in mensa servandis, De quatuor virtutibus cardinalibus на Сенека, Пасаванти cum commento, в празнични дни Dormi secure81 и още някои подобни на тези книги, от които Гаргантюа така поумня, че друг като него ние никога повече не сме срещали.
Глава XV
Как Гаргантюа бе поставен под попечителството на други възпитатели
И тъй, бащата виждаше, че синът му наистина се учи прекалено усърдно и че всичкото си време посвещава на книгите, но особен напредък той не забелязваше и което бе още по-лошо, Гаргантюа ставаше все по-глупав, все по-тъп, по-разсеян и по-бъбрив.
79
„За способа обозначение“ (лат.). — Б.пр. „За способа обозначение“ — средновековен учебник по логика. По-нататък Рабле споменава някои от тогавашните учебници: латинския речник на Гугуций Пизански.
81
„Гръцки език“ от Еберар, „Наставления за младежи“ или „Доктринал“, „Части на речта“, „Как трябва да се държим на трапезата“ (лат.), „За четирите основни добродетели“ (лат.), книгата на флорентинеца Якобо Пасаванти „Огледало на истинското покаяние“,