И Грангузие се оплака на дон Филип де Маре, вицекрал на Папелигос82, който в отговор му каза, че по-добре ще стори нищо да не чете, отколкото да чете такива книги и под ръководството на такива учители, тъй като тяхната наука е глупост, а дълбоката им премъдрост — пустота, която принизява най-добрите и благородни умове и погубва всяко цвете на младостта.
— Знаете ли що — рече вицекралят, — сторете следното: повикайте тук кого да е от днешните млади хора, учили година-две, не повече. Ако той отстъпи на вашия син по ум, красноречие, съобразителност, държание и възпитание, можете да ме считате за последен глупак.
Тази мисъл се понрави много на Грангузие и той нареди на хората си да постъпят точно така.
Вечерта гореупоменатият де Маре доведе със себе си в трапезарията един от своите млади пажове от Вилгонжи, на име Евдемон83 — тъй чистичък, тъй прилично сресан, тъй засмян и любезен, че приличаше по-скоро на ангелче, отколкото на човек.
— Погледнете този момък — рече де Маре на Грангузие. — Той още няма дванайсет години. Нека видим сега, ако нямате нищо против, кой повече знае: вашите празнодумци от онова време или днешните млади хора.
Предложението се понрави на Грангузие и той заповяда пажът да започне.
Тогава Евдемон с шапка в ръка поиска разрешение от своя господар, вицекраля, да стане и устремил към Гаргантюа открит и спокоен поглед, разтвори румената си уста и с юношеска скромност започна да го хвали и превъзнася, първо, неговите добродетели и благонравие, второ, учеността му, трето, благородството му, четвърто, телесната му красота, след което смирено го посъветва да се отнася с дълбока почит към баща си, сторил всичко, за да му даде добро образование. Накрая помоли Гаргантюа да го счита за най-предан свой слуга, тъй като сега той, Евдемон, иска от небето само една милост — да угоди на Гаргантюа чрез някоя приятна нему услуга.
Всичко това пажът изговори ясно и изразително на безукорен и изящен латински, напомнящ по-скоро езика на Гракх, Цицерон или на Емилий84, нежели езика на съвременния юноша.
Вместо отговор Гаргантюа захлупи лице в шапката си и зарева като крава, способен да изреве една-едничка дума, колкото може умряло магаре да пръдне.
Баща му се разгневи толкова много, че бе готов да утрепе метр Ахмаков. Но подбирайки думите си, гореупоменатият де Маре съумя да го възпре и гневът на Грангузие поутихна. Тогава той нареди да изплатят на наставника дължимото, да го напоят по богословски, а после да го изпратят по дяволите.
— Ех — рече си Грангузие, — де да можеше сега да се насвятка като англичанин, че после да пукне, та нищо да не му платим.
Когато метр Ахмаков си отиде, Грангузие запита вицекраля кого би го посъветвал да вземе за наставник на Гаргантюа и двамата решиха да натоварят с тази длъжност Понократ85, възпитателя на Евдемон, а после всички вкупом да се отправят към Париж, за да научат как се обучаваше френската младеж по това време.
Глава XVI
Как Гаргантюа бе изпратен в Париж, каква огромна кобила бе яхнал и как тази кобила унищожи щръклиците в Бос
В това време Файол, четвърти цар Нумидийски, изпрати на Грангузие от Африка кобила — най-огромната, най-гигантската и най-чудноватата, каквато някога е виждал светът (впрочем вие добре знаете, че от Африка всякога ни идват изненади). Тя беше голяма колкото шест слона, на краката си имаше пръсти като коня на Юлий Цезар, уши, дълги като лангедокска коза, а на задницата й стърчеше малък рог. Козината й бе златисточервена, изшарена със сиви точици. Но най-страшна бе опашката й, дебела точно колкото кулата на „Сен-Марк“, близо до Ланже, и такава четвъртита, с косми, наежени във всички посоки, като същински осили на житен клас.
Ако това ви учудва, дваж повече ще ви учуди опашката на скитските овце, тежка над трийсет ливри, както и опашката на сирийските овни, към задника на които (ако, разбира се, Тено86 казва истината) прикачват особена каручка за опашката — толкова тя е дълга и тежка. А вие, клети ми пияници, си нямате такива опашки!
Кобилата бе докарана по море с три огромни кораба и един по-малък, двумачтов, чак до пристанището Олон, в Талмондуа.
86