Когато я видя, Грангузие възкликна:
— Чудесно! Ето каква кобила ще откара сина ми в Париж. Слава богу, оттук нататък всичко ще тръгне на добре. След време от него ще излезе голям учен. Учението, както казват, е тъма, а невежеството — светлина.
На другия ден, след като си пийнаха, както се полага (в което вие, разбира се, не се и съмнявате), Гаргантюа, неговият наставник Понократ със слугите си, а така също и младият Евдемон тръгнаха на път. Времето обещаваше да бъде слънчево и ясно, ето защо Грангузие бе заръчал да направят на сина му ботуши от жълта кожа (Бабен ги нарича полуботуши).
До самия Орлеан нашите пътници си пътуваха от весело по-весело и честичко поспираха, за да се подкрепят с обилна и вкусна храна. Нейде из тоя край се простираше обширна гора, дълга трийсет и пет мили и широка седемнайсет, че и повече. Тя гъмжеше от конски мухи и щръклици, които бяха истински бич за бедните кобили, магарета и коне. Ала кобилата на Гаргантюа отмъсти достойно за всички злини, причинени на нейните побратими, и то така, както тези гадини съвсем не бяха очаквали.
Щом навлязоха в гореупоменатата гора и кобилата попадна под първите атаки на малките хищници, тя размаха опашка с такава ярост, че помете не само щръклиците, но заедно с тях и цялата гора. Назад, напред, натам, насам, от тази страна, от другата, надлъж, нашир, от горе на долу, отдолу нагоре кобилата косеше дърветата, както косачът коси тревата, или с други думи, не остана помен ни от гора, ни от стършели — едно равно поле и нищо повече.
Възхитен от всичко това и без желание да хвали кобилата си, Гаргантюа просто каза на спътниците си:
— Je trouve beau ce.
Ето защо оттогава насам този край се нарича Бос.
А колкото до яденето, пътниците се задоволиха само с прозевки. В памет на това благородниците в Бос и днес още закусват с прозевки и не се оплакват, даже се хвалят и си облизват пръстите.
Най-после нашите приятели пристигнаха в Париж, дето Гаргантюа, решил ден-два да отдъхне, се веселеше с хората си и де кого срещне подпитваше като какви учени живеят в този град и какво винце най-вече предпочитат.
Глава XVII
Как Гаргантюа се отплати на парижани за оказания му прием и как отнесе големите камбани от „Парижката Света Богородица“
След като си отдъхна няколко дни, Гаргантюа тръгна из града, дето всички го зяпаха с голямо удивление, защото едно трябва да знаете — в Париж живеят такива глупци, простаци и заплеси, че кой да е шут, вехтошар, уличен музикант или даже муле със звънци ще съберат тук повече народ, отколкото добрият евангелски проповедник.
И те го преследваха тъй упорито, че най-после той бе принуден да подири убежище в камбанарията на черквата „Света Богородица“. Когато се настани на камбанарията и видя колко народ се беше насъбрал долу, Гаргантюа високо извика:
— Струва ми се, че тези нахалници искат да им се отплатя за посрещането и за приема им. Те са прави. Аз ще ги почерпя с вино, но само тъй — за смях.
Речено-сторено. Усмихвайки се под мустак, Гаргантюа, разкопча красивия си копчелък, измъкна оттам нещо и така обилно препика насъбралите се, че удави двеста и шейсет хиляди четиристотин и осемнайсет човека, без да се броят жените и децата. Само малцина, и то благодарение на пъргавите си нозе, се спасиха от този ненадеен порой. И когато, кашляйки и храчейки, плувнали в пот и изплезили от умора езици, се изкачиха на върха на Сен-Женевиев — в Университетския квартал, едни с гняв, други със смях започнаха да проклинат и света, и бога: „Carymary, carymara света Богородице, майчице пресвята, целите сме вир-вода, направи ни за смях пред света87.“
Оттогава този град бил наречен Париж, а по-рано, както твърди Страбон в кн. IV, го наричали Левкеция88, което на гръцки ще рече Белянка, заради белите бедра на дамите от този край. И тъй като при преименуването на града всички присъствуващи пустосвали и проклинали, не оставяйки на мира ни един от светиите в енориите си, защото, парижани, от кол и въже събрани, по природа са не само добри законоведи, но и добри обвинители, а отгоре на всичко и малко самомнителни, това дава основание на Йоанинус де Баранко в книгата си De Copiositate reverentiarum да твърди, че думата парижани произхожда от гръцкото „парезиане“, т.е. невъздържани в езика.
Междувременно Гаргантюа огледа големите камбани в камбанарията, подръпна едно подир друго въжетата им и те тутакси разнесоха медния си ек над града. Тогава му хрумна, че може чудесно да заменят хлопатара на врата на неговата кобила, която възнамеряваше да върне на баща си, натоварена със сирене бри и с пресни херинги. И той отнесе камбаните у дома си.
88