По това време в Париж пристигна да събира свинско месце закупвачът от ордена „Свети Антоний“.89 Той също възнамеряваше да задигне скришом камбаните, та отдалече да се чува, че иде закупвач и сланината в хранилищата да трепери от страх, че ще я вземат. Но като човек почтен и благоразумен, реши да ги остави, и то не защото му опариха ръцете, а защото му се сториха тежички.
Моля, не бъркайте този закупвач с бургския закупвач, близък мой приятел.
И ето как в целия град избухнаха размирици — впрочем вие знаете, че обитателите му, люде еретични и бунтовни, са склонни към размирици дотолкова, че чужденците се удивляват на търпението, тоест на тъпоумието на френските крале, които отказват да прибегнат към крайни мерки. Ех, да можех да открия гнездото на тези заговорници и еретици, та да ги разоблича пред всички братства в моята енория!
Та ви казвам, разярената и заплашителна тълпа се юрна към Сорбоната, дето в онова време се намираше (сега вече не) оракулът на Лютеция. Там му изложиха същината на въпроса и посочиха неудобствата, произтичащи от открадването на камбаните.
След внимателно преценяване на всички pro и contra по фигура Bazalipton90 решено бе да изпратят при Гаргантюа най-стария и най-сведущия представител на богословския факултет, за да му покаже до какви ужасни последици водеше загубата на черковните камбани. И въпреки възраженията на някои преподаватели от Университета, които настояваха, че подобна мисия приляга по-скоро на оратор, отколкото на богослов, изборът падна на нашия метр Ианотус де Брагмардо.
Глава XVIII
Как Ианотус де Брагмардо бе изпратен при Гаргантюа да вземе обратно големите камбани
Метр Ианотус, остриган като Юлий Цезар,91 нахлупил на глава богословското кепе и заредил до насита благоутробието си с мармаладови бухти и светена водица от избата, се отправи към Гаргантюа, предвождан от три телета, сиреч от троица червенобузести университетски разсилни, и следван от петима или шестима учили-недоучили учени, един от друг по-пършиви.
Понократ ги посрещна на входа и бе ужасен от техния вид; накрая реши, че това са маскирани хора и запита едного от тях какво означава този маскарад. Отговорено му бе, че дошли да си вземат обратно черковните камбани. Щом чу това, Понократ изтича да предупреди Гаргантюа, та да знае човекът какво да отговори и незабавно да вземе решение. Осведомен за положението, Гаргантюа извика настрана наставника си Понократ, домоуправителя си Филотомий, оръженосеца си Гимнаст и Евдемон и поиска от тях съвет какво да прави и как да отговори. Всички бяха на мнение, че трябва да отведат гостите в бюфета и там да ги напоят както се полага; а за да не се хвали после старикът, че върнали камбаните благодарение на неговите настоявания, решиха, докато той обръща чашките една след друга, да извикат коменданта на града, декана на факултета и църковния наместник и им предадат черковните камбани, преди богословът да е изложил молбата си. Решиха също така да предоставят на учения мъж възможност да произнесе в присъствие на гореупоменатите лица своята блестяща реч. Речено-сторено. Когато всички се събраха, доведоха в препълнената зала и богослова и той, кашляйки, започна така:
Глава XIX
Речта на метр Ианотус де Брагмардо, с която моли Гаргантюа да върне обратно черковните камбани
— Ках, ках, ках! Mna dies92, господине, mna dies et vobis93, господа! Как хубаво ще е, ако ни върнете камбаните, тъй като крайно много се нуждаем от тях! Кхе, кхе, кха! На времето ние отказахме да ги продадем скъпо и прескъпо на кахорските лондончани, както и на брийските бордовчани94, които искаха да ги купят заради субстанционалните достойнства на елементарната им комплекция, вкореняваща се в земнородността на квидитативната им натура и способността им да прогонват бурите и стихиите от нашите лозя, собствено казано, не от нашите, а от ония там отсреща, а то иначе изгубим ли винцето, ще изгубим всичко: и ум, и разумение.
89
94
… лондончани… брийските бордовчани. Във Франция действително съществуват градец Лондон и селце Бордо.