В тези игри нямаше нищо принудително, защото ги изоставяха, когато поискваха, и обикновено спираха, щом се изпотяваха или уморяваха.
Тогава те енергично се разтриваха и избърсваха, подменяха ризите си и с бавна стъпка потегляха към дома, за да хвърлят поглед в кухнята, а после, в очакване на обяда, ясно и изразително си преповтаряха откъси, запаметени от последния урок.
Накрая идваше и господин Апетитът и всички навреме сядаха на трапезата.
В началото на обеда, преди още Гаргантюа да посегне към винцето, четяха някоя забавна история за чутовни дела. Ако тя се понравеше, четенето продължаваше и след това; ако ли пък не, всички започваха весело да бъбрят, като в първите месеци разговорите се въртяха главно около предимствата, особеностите, полезността и качествата на онова, което се сервираше на трапезата: хляба, виното, водата, солта, месото, рибата, плодовете, подправките, а така също и около начина на приготовляваните от тях ястия. Междувременно Гаргантюа изучи всички текстове досежно този въпрос от трудовете на Плиний, Атеней, Диоскорид, Юлий Полукс, Гален, Порфирий, Опиан, Полиб, Хелиодор, Аристотел, Елиан и други. За да подложат на проверка познанията си, сътрапезниците често поставяха на масата книги от гореупоменатите автори. И всичко това Гаргантюа усвои и запамети така безпогрешно, че в онова време не можеше да се намери един-единствен лекар, който да знае макар и половината от това, което знаеше той.
По-нататък разговорите се връщаха към сутрешния урок, а после, завършвайки обяда с обичайното сладко от дюли, Гаргантюа чистеше зъбите си с клечица от сакъзово дърво, изплакваше ръцете и очите си с прохладна вода и заедно със сътрапезниците си подхващаше хубави църковни песни за възхвала на божието велелепие и милосърдие. Подир грабваха картите, но не за игра, а за хиляди други остроумни забавления, основани изцяло на аритметиката.
Благодарение на това Гаргантюа се пристрасти към числата и всеки ден след обяд и след вечеря изучаваше аритметика с такова увлечение, с каквото някога играеше на дама и карти. В края на краищата той така добре я усвои теоретически и практически, че даже англичанинът Тунстал, автор на обширен труд върху аритметиката, бе принуден да признае, че в сравнение с Гаргантюа разбира от аритметика толкова, колкото от литературен немски.
И не само в аритметиката — Гаргантюа постигна успехи и в други математически науки, като геометрията и музиката127. В следобедната почивка те чертаеха хиляди забавни геометрически фигури и едновременно с това изучаваха астрономическите закони.
После дохождаше ред на песните, които те пееха на четири или пет гласа или с вариации върху една тема.
Колкото до музикалните инструменти, Гаргантюа се научи да свири на лютня, на спинет, на арфа, на немска флейта с девет клапи, на виола и на тромбон.
На подобни упражнения той посвещаваше не повече от час. За това време храносмилателният процес завършваше и Гаргантюа отиваше да облекчи стомаха си, след което в продължение на три или повече часа се отдаваше на главните си занимания, като повтаряше сутрешния урок по четене, четеше по-нататък и се учеше красиво и правилно да пише с антични и римски букви.
Едва тогава те излизаха навън, придружавани от младия туренски благородник, ездача Гимнаст, който посвещаваше Гаргантюа в тайните на ездаческото изкуство.
Сменяйки дрехите си, Гаргантюа възсядаше строеви кон, после тежковозен, после испански или арабски бегач или друг бързоходен и ту караше коня да препуска с всички сили, ту го заставяше да преодолява бариери, да прескача препятствия, внезапно да свива надясно, както и наляво.
При това той трошеше — но, моля, не копието (какво може да бъде по-глупаво на света от такава хвалба: „Строших десет копия на турнир или в боя.“ Че това ще стори всеки зидар!), не, чест и слава за тогова, който с едно само копие прониже десетина врагове! Със своето здраво, неогъваемо, стоманено копие Гаргантюа разбиваше врата, пробиваше брони, събаряше дървета, смъкваше от клон закачената за тази цел на него халка, отнасяше седло, ризница, желязна ръкавица. И всичко това той вършеше въоръжен от глава до пети.
А да скача и прави разни фокуси върху гърба на коня, по това той нямаше равен на себе си в цялата страна. Самият ферарски акробат в сравнение с него бе просто маймуна. Скачаше от кон на кон с необикновена лекота, без да докосва земята (такива коне наричаха акробатически), възсядаше ги с копие в ръка от двете страни и ги направляваше без поводи накъдето пожелаеше, което във военното изкуство има голямо значение.
127