В други дни грабваше секирата и я размахваше с такава сила и тъй стремително я въртеше в кръг, че можеше да мине за същински рицар, рицар-воин и рицар при турнири.
Служеше си майсторски с копие, с меч за две ръце, с дълга шпага, с испанска шпага, с широк и тесен кинжал, биеше се с броня и без броня, с обикновен щит или с малък кръгъл щит, запазващ само ръката.
Яхнал коня, той тръгваше на лов за елени, сръндаци, мечки, лопатари, глигани, зайци, яребици, фазани, дропли. Играеше на топка и еднакво ловко я подхвърляше и с крак, и с ръка. Бореше се, тичаше, скачаше, ала не на един крак и не по немски, защото Гимнаст казваше, че такива похвати са безполезни и ненужни във време на война, а с един скок прескачаше ров, прехвърляше ограда, пробягваше шест стъпки нагоре по отвесна стена и така достигаше прозорец на височината на копие.
Плуваше в дълбока вода на гърди, по гръб, настрана, с ръце и крака или само с крака; преплаваше Сена с книга в ръка, без да намокри ни една страница, а освен това, шавайки, държеше със зъби, като Юлий Цезар, наметалото си. После с една ръка и на един дъх доплуваше до лодката, а оттам отново се хвърляше с глава надолу във водата, стигаше дъното, провираше се между подводните скали, гмуркаше се в скалните пещери и във въртопите. След всичко това той поемаше лодката, управляваше я, караше я ту бързо, ту бавно по течението, срещу течението, спираше я посред шлюза, направляваше я с една ръка, докато с другата гребеше с голямо весло, опъваше платната, пълзеше по въжетата до мачтите, тичаше да изправи напречния прът, който ги крепеше, нагласяваше компаса, затягаше булините срещу вятъра, а накрая пипваше здраво кормилото.
Щом изскочеше от водата, мигновено хукваше по хълма и отново политаше надолу, катереше се по дърветата като котка, подскачаше от едно на друго като катерица, кършеше дебели клони като втори Милон128. С помощта на два хубаво наточени кинжала и на две островърхи и яки шила допълзяваше като плъх чак до покрива на къщата, а когато скачаше долу, присвиваше нозете си така, че всякога оставаше невредим.
Мяташе късо копие, железен щик, камък, дълго копие, алебарда, опъваше лък, сам, без чужда помощ, задвижваше обсадни арбалети, нарамваше кремъклийка, прицелваше се на стрелбището в картонена птица, стреляше отдолу нагоре, от горе на долу, напред, встрани и назад като партяните.
На върха на висока кула връзваха дълго до земята въже, по което Гаргантюа плъзваше нагоре, а после се спускаше надолу с такава бързина и с такава сигурност, с каквато вие не можете да пълзите и по най-равното поле.
Между две дървета поставяха дебела върлина и увиснал с ръце на нея, той се движеше назад и напред тъй бързо и тъй ловко, че вие и бежешком не бихте могли да го стигнете.
А за да развие гърдите и дробовете си, викаше колкото всички дяволи заедно. Веднъж сам аз бях свидетел как той, застанал на вратата Свети Виктор, викаше Евдемон и гласът му се чуваше чак в Монмартър. Даже Стентор129 по време на Троянската война не е бил тъй гръмогласен.
За да укрепи сухожилията си, изляха по негово желание две огромни оловни тежести, всяка от по осем хиляди и седемстотин квинтала, които той наричаше гири. Гаргантюа ги поемаше от земята, по една във всяка ръка, и ги държеше неподвижно над главата си три четвърти час, че и повече, което издаваше невероятната му сила.
Играеше на лост с най-силните и тъй здраво заставаше на нозете си, че отстъпваше само пред най-смелите, и то ако им се отдадеше да го избутат от мястото му, както правел някога Милон, по примера на когото грабваше граната и приканваше желаещите да я изтръгнат от ръката му.
След така употребеното време масажираха, измиваха и преобличаха Гаргантюа и едва тогава той и другарите му поемаха бавно към дома; пътем те разглеждаха дърветата и растенията, сравняваха ги с онова, което пишеха за тях древните учени Теофраст, Диоскорид, Маринус, Плиний, Никандър, Макр и Гален, и се прибираха у дома си отрупани с всевъзможни треви и храсти, които поверяваха на младия паж Ризотом, натоварен да поддържа в изправност мотики, кирки, копачки, лопати, плевачки и други сечива, необходими за изрядна хербаризация.