Мирът господен да пребъде в душата ти, скъпи ми сине!
Поздрави от мен Понократ, Гимнаст и Евдемон.
Глава XXX
Как Улрих Гале бе изпратен при Пикрошол
След като продиктуваха и подписаха писмата, Грангузие нареди на управителя на своята канцелария Улрих Гале, човек мъдър и разумен, чиито здрав разсъдък и благонамерение бе изпитал при разрешаване на редица трудни задачи, да отиде при Пикрошол и му изложи всичко, за което бе говорено на съвета.
Добрият Гале тозчас тръгна на път и когато преминаваше Ведския брод, запита мелничаря къде се намира Пикрошол. Мелничарят му отвърна, че хората на Пикрошол обрали дома му до шушка, че после се оттеглили в Ларош-Клермо и че не го съветва да продължи по-нататък, а то, попадне ли в засада, жестокостта на враговете е безгранична.
Улрих Гале повярва на това и пренощува у мелничаря.
На сутринта той бе вече пред вратата на замъка и известявайки с тръба за пристигането си, помоли пазачите му да го пуснат при краля, за да му поговори за негово добро.
Кралят, комуто доложиха молбата му, не разреши да го пуснат при него, а сам надникна от високата стена и запита пратеника: „Какво има? Какво искаш да ми кажеш?“
Тогава пратеникът произнесе следната реч:
Глава XXXI
Речта, произнесена от Гале пред Пикрошол
— Няма по-сериозен повод за огорчение от този, когато на човек, който с право е очаквал признателност и благоразположение, се причиняват неприятности и грижи. И не без основание (макар това да не е разумно) мнозина, предпочитайки да умрат, нежели да понесат подобна несправедливост, която не могат да отстранят ни със сила, ни по какъвто и да е било друг начин, доброволно посягат на живота си.
Не е учудващо следователно, че твоето бясно нахълтване в страната смути и наскърби моя господар, крал Грангузие. Учудващо би било, ако не го вълнуваха чудовищните беззакония, извършени от теб и от твоите хора в неговите земи, беззакония, нечувани по своята безчовечност, които го карат да страда дълбоко, тъй като той всякога бащински е обичал своите поданици. Доколкото обаче мога да съдя, дваж по-мъчителна за него е мисълта, че всички тези злодеяния и неправди са причинявани именно от теб и от твоите хора, тъй като и ти, и дедите ти от памтивека сте живели в сговор както с него, така и с неговите праотци, и тази несмущавана до днес дружба вие пазехте и поддържахте като светиня така, че не само той и поданиците му, но и чуждите народи, като например поатинци, бретонци, мансонци, както и живущите оттатък Канарските острови и града на Изабела143, считаха за по-лесно да сринат небосвода, а преизподнята да въздигнат до небесата, нежели да разрушат този толкова опасен за тях ваш съюз, и не се осмеляваха да предизвикат, разгневят или ощетят едного от вас от страх да не навлекат върху себе си гнева на другия.
И нещо повече. Слухът за тази свещена дружба изпълни поднебесните простори дотолкова, че сред народите, населяващи днес континента и океанските острови, не ще се намерят такива, които да не считат за чест приемането им в този съюз при условия, продиктувани от вас самите, и които да не тачат неприкосновеността на вашите обединени държави както тая на собствените си земи и владения. Така че светът не помни владетел или съюз на владетели, които в самонадеяността си да се е осмелил да посегне не само на вашите земи, но и на земите на съюзниците ви. И ако при все това някой замислеше да извърши нападение, достатъчно бе да се произнесе само вашето име и названието на вашия съюз, за да се откаже тозчас от замислите си.
Какъв бяс те кара да нарушаваш днес всяка договореност, да потъпкваш всяко приятелство, да престъпваш всяко право, да нахълтваш като враг в земите на приятеля си, без някога да си бил ощетяван, предизвикван или оскърбяван от него или от хората му? Къде е верността? Къде е законът? Къде е разумът? Къде е човечността? Къде е страхът от бога? Мислиш ли, че можеш да скриеш тези злодеяния от небесните духове и от всевишния, който въздава правда всекиму според делата? Ако мислиш така, ти се мамиш, защото от своя съд никой не може да избяга.
Предопределение на съдбата или влияние на небесно съзвездие е това, което иска да сложи край на твоето благополучие и спокойствие? Вярно е, всичко на този свят има край и предел и когато нещо достигне връхната си точка, скоро рухва, тъй като не може да се задържи дълго в това положение. Такава е участта на ония, които в благополучието и в преуспяването си забравят благоразумната умереност.