Но Фанфарон още не бе изрекъл последните думи, когато гласът на Шишо прогърмя.
— Тежко и горко на владетеля — рече той, — обкръжен от хора, които врагът лесно подкупва. Аз зная, че Фанфарон е от тях, защото виждам как се е променил и с каква радост би се присъединил към нашите неприятели, за да воюва срещу нас, ако те поискат да го задържат при себе си. Ала както доблестните и храбрите люде са възхвалявани и уважавани от приятели и неприятели, така и подлеците са осъждани от всички и никому не внушават доверие и даже когато враговете се възползуват от тях в осъществяване на користолтобивите си цели, и тогава те не могат да не презират подлостта и предателството.
При тези думи треперещият от негодувание Фанфарон изтегли от ножницата сабята си и прободе Шишо малко над лявата гръд. Шишо мигом се пресели на оня свят, а Фанфарон измъкна сабята от тялото му и високо каза:
— Така ще загине всеки, който хули верните служители.
Вбесен, Пикрошол посочи окървавената шпага и извика:
— Затова ли ти дадоха тази сабя — да убиеш тъй подло, и то пред очите ми, добрия мой приятел Шишо?
И веднага заповяда на телохранителите си да го съсекат на парчета, което те сториха начаса и с такава жестокост, че цялата зала потъна в кръв. После Пикрошол нареди трупа на Шишо да изгорят с почести, а другия — на Фанфарон — да хвърлят от крепостните стени в рова. Властта за това зверско деяние се разнесе по цялата войска и мнозина вече започнаха да роптаят срещу Пикрошол, а Кокошкаров дори се осмели да му каже:
— Господарю, не зная какво ще излезе от цялата тази работа. Чини ми се, че хората ви вече губят вяра. Те намират хранителните ни припаси за недостатъчни; и освен това не е тайна, че нашите редици силно оредяха след тези две-три схватки с врага. А неприятелят получава мощни подкрепления. Ако стане така, че ни обсади, не виждам как ще се измъкнем от обръча му.
— Дявол да ви вземе! — прокле по навик Пикрошол. — Вие сте като мелюнските змиорки — крещите, преди да ви одерат. Нека само се опитат!
Глава XLVIII
Как Гаргантюа обсади Пикрошол в Ларош-Клермо и как разби армията му
Гаргантюа пое върховното командуване на армията. Баща му остана в крепостта и с хубави думи повдигна духа на войниците, като обеща големи награди на ония, които покажат мъжество и храброст.
Не след дълго огромни войскови части се спуснаха до Ведския брод и на лодки и по мостове, сглобени набързо, всички завчас се прехвърлиха на отсрещния бряг. Като огледа разположението на града, кацнал върху удобна за отбрана височина, Гаргантюа реши да дочака нощта, та спокойно да обмисли какво по-нататък да предприеме. Ала Гимнаст му рече:
— Господарю, природата и нравът на французите са такива, че връхлитат и се бият храбро само в началото на боя. Тогава те са по-страшни и от дявола, но застоят ли се, стават по-безпомощни от жени. Аз съм на мнение, щом хората ви посъберат сили и си отдъхнат, веднага да дадете заповед за настъпление.
Мнението на Гимнаст бе намерено за разумно. Тогава Гаргантюа разположи армията си в равнината, а резервите струпа близо до височината. Монахът пое напред с шест роти пехотинци и двеста гвардейци, прегази набързо блатата и излезе над Пию, на големия път за Луден.
Междувременно настъплението продължаваше. Хората на Пикрошол се колебаеха дали да предприемат обход и се срещнат лице с лице с врага, или да отбраняват града от местата си. Накрая Пикрошол, придружен от група въоръжени войници, изскочи разгневен от замъка, ала появяването му бе ознаменувано с такъв силен оръдеен огън, че за да не пречат на своята артилерия, непрекъснато обстрелваща града, гаргантюистите намериха за добре да се изтеглят към долината.
Ония от града опъваха лъковете свръх силите си, но стрелите отскачаха високо, без да улучат никого. Част от отряда, изплъзнала се от артилерийския огън, с настървение връхлетя върху нашите, но бе обкръжена и пометена до крак. Останалите побързаха да минат в настъпление, ала в това време монахът ги обгради откъм тила и всички побягнаха накъдето им видят очите.
Мнозина от нашите бяха готови да хукнат след бегълците, но монахът ги възпря — той се боеше, че увлечени в гонитбата, ще се откъснат от частта си и че врагът, възползувайки се от това, ще ги удари.
Оглеждайки се наляво и надясно и уверил се, че никой отникъде не се задава, монахът изпрати херцог Фронтист183 да каже на Гаргантюа да заеме левия хълм и по този начин да попречи на Пикрошол да се измъкне през лявата врата. Гаргантюа незабавно изпроводи четири легиона от ротата на Себаст184, но още недостигнали височината, те се сблъскаха с Пикрошол и с остатъка от неговия отряд. Нашите стремително се хвърлиха върху врага, ала от градските стени ги засипаха със стрели и снаряди и покосиха сума ти народ. Като видя това, Гаргантюа побърза напред да помогне на своите и неговата артилерия така яростно започна да обстрелва тази част на градската стена, че неприятелят бе принуден да струпа тук всички свои сили.