Когато се увери, че атакуваният от него сектор е неохраняван, монахът смело се устреми към градската стена и следван от група войници, стигна на самия връх, казвайки си, че ударът из засада извиква повече смут и уплаха, отколкото боят с равни оръжия. При все това той не се впусна в атака, докато до градската стена не възлязоха всички негови бойци, с изключение на двеста гвардейци, които за всеки случай бе оставил долу.
Тук той и неговите хора внезапно нададоха страхотен вик и без да срещнат съпротива, убиха охраната на вратата, която тозчас разтвориха за своите двеста гвардейци, а после се спуснаха с тях към източната врата, дето се водеше лют бой, удариха врага в тила и го обърнаха в бяг.
Като видяха, че са обкръжени от всички страни и че гаргантюистите са вече в града, хората на Пикрошол се предоставиха на благоволението на победителя. Монахът им заповяда да сложат оръжие, и хладно, и огнестрелно, после заповяда да вкарат всички в църквата и да ги затворят, а за да не избягат оттам, обра де що видя кръстове и хоругви и заварди с тях и със свои хора църковните двери. След всичко това отвори източната врата и се втурна в помощ на Гаргантюа.
Повярвал, че му изпращат подкрепление от града, самонадеяният Пикрошол ускори настъплението си, докато неочаквано дочу гласа на Гаргантюа:
— Брат Жан, брат Жан, колко навреме идваш, приятелю мой!
Едва тогава Пикрошол и хората му разбраха, че всичко е изгубено, и побягнаха ужасени. Гаргантюа продължи да ги преследва до самия Вогодри и ги изтребваше безпощадно, а после заповяда да бият отбой.
Глава XLIX
Как, бягайки, Пикрошол бе застигнат от беда и какво стори Гаргантюа след сражението
Отчаян, Пикрошол се спусна да бяга по посока на остров Бушар, но на Ривиерския път неговият кон се препъна и падна и това така го разяри, че той начаса го закла. И тъй като никой не му предложи друг кон, Пикрошол намисли да си вземе магаре от близката мелница, но мелничарите го посиниха от бой и го съблякоха гол, а в замяна му подхвърлиха някаква кошуля.
Така пременен, нашият злочест свадливец продължи нататък. Когато преминаваше реката в Пор-Юо, той срещна стара врачка, на която разказа патилата си, а тя предрече, че ще му върнат царството на куково лято. Оттогава ни вест, ни кост от него. Напоследък дочух, че засега се подвизавал като уличен точилар в Лион, че бил все така заядлив и кого как срещнел, все за куково лято подпитвал, надявайки се, види се, да си възвърне царството, когато това прословуто лято дойде.
След изтегляне на войската Гаргантюа се залови да преброи хората си и се убеди, че малцина бяха загинали в боя: касаеше се само за някои и други пехотинци от ротата на военачалника Толмер185, а и Понократ бе ранен с куршум в гърдите. После нареди по роти да си отдъхнат и похапнат, а на ковчежниците си каза да заплатят и уредят всички сметки с местните продавачи, напомни им да се държат чинно и да не причиняват щети на града, тъй като той е вече свой, и им каза да се явят след обяд на площада пред замъка — там щели да получат възнаграждение за шест месеца напред, което и стана.
Накрая заповяда да съберат на същия площад всички останали живи Пикрошолови воини, към които, в присъствието на своите князе и военачалници, се обърна с тези думи:
Глава L
Словото, с което Гаргантюа се обърна към победените
— От прастари времена нашите бащи, деди и прадеди, преизпълнени от миролюбие и от яснотата на своя разум, са предпочитали да увековечат спомена за триумфите си и победите във водените от тях битки, като въздигат трофеи и паметници в сърцата на победените, нежели върху завоюваните от тях земи. Отдавали са по-голямо значение на живото човешко признание, спечелено чрез човеколюбие, отколкото на мъртвия език на колони, арки и пирамиди, изложени на разрушителната сила на времето и на людската завист.