Бог да бъде с вас!
Съжалявам от все сърце, че Пикрошол не е тук — аз бих му обяснил, че тази война започна мимо волята ми и че у мен никога не е имало и помисъл по този начин да увеличавам богатствата си и да прославям името си.
Но тъй като той изчезна неизвестно къде и как, аз искам да предам цялото негово царство на сина му, който поради твърде младата си възраст (още няма пълни пет години) ще бъде наставляван и обучаван от старите князе и от учените в страната. Като имам предвид, че едно тъй омаломощено царство като вашето лесно може да бъде разорено, ако не се обуздаят алчността и користолюбието на неговите управници, аз ще поставя над тях Понократ и ще го облека в необходимата власт, за да остане при наследника до времето, когато се увери, че той е способен самостоятелно да управлява и да царува.
Известно ми е, че порочната слабост да оневиняваме злосторниците и да им прощаваме води до това, че те, злоупотребявайки с незаслуженото доверие, което им засвидетелствуваме, вършат все нови и нови злодеяния.
Известно ми е също така, че Мойсей, най-хрисимият от всички люде на времето си, е наказвал строго бунтовниците и размирниците сред израелския народ.
Известно ми е, че дори Юлий Цезар, за когото Цицерон казва, че съдбата не можела да прибави нищо към онова, което вече владеел, и че неговата най-висша добродетел се изразявала в постоянната му грижа да простира над всекиго покровителствената си десница, в някои случаи е наказвал безмилостно причинителите на раздори. По техен пример и аз искам, преди да тръгнете на път, да ми предадете, първо: вашия хубостник Марке, чието самолюбие бе предлог и първопричина за тази война; второ, неговите приятели — пекарите, които не си сториха труда да вразумят още тогава тази луда глава, и най-сетне всички съветници, пълководци, военачалници и приближени на Пикрошол, които го ласкаеха, съветваха, подстрекаваха и го придумаха да наруши нашите граници и да ни причини такива злини.
Глава LI
Как победителите гаргантюисти бяха възнаградени след победата
Когато Гаргантюа завърши речта си, победените му предадоха исканите от него размирници, с изключение на Побойников, Хлапаков и Ситняков, които шест часа преди битката бяха избягали — единият в Анелската клисура189, другият във Вирската долина190, а третият в Лонгроньо191, бягали, та и назад се не обръщали, — и с изключение на други още двама пекари, паднали на бойното поле.
Гаргантюа не стори на заложниците нищо лошо — само ги накара да носят пресите в книгопечатницата, която неотдавна бе открил. Междувременно заповяда всички убити да бъдат погребани с почести в Ноаретската долина и в Брюлвиейското поле. Ранените бяха настанени на лечение в неговата главна болница. После, осведомявайки се за щетите, причинени на града и на обитателите му, той нареди да ги обезщетят напълно на основание на техните показания, дадени под клетва, и заповяда да издигнат в града крепост, в която постави постоянен гарнизон и караул, за да бъде в бъдеще градът по-добре защитен срещу внезапни нападения.
Преди да напусне страната, той изказа горещата си благодарност на всички войници от легионите си, допринесли за извоюване на победата, и ги изпрати да зимуват в гарнизоните, с изключение на неколцина от десетия легион, отличили се в последния бой, както и военачалниците, които отведе със себе си при Грангузие.
Като ги видя да пристигат, старецът почувствува радост, която е невъзможно да се опише. И тозчас нареди да устроят пир, но такъв разкошен, богат и чудесен пир, какъвто светът не е виждал от времето на цар Артаксеркс192. А след угощението им раздаде всички съдове и украшения от своя бюфет, които вкупом тежаха милион осемстотин хиляди и четиринайсет златни безанти и се състояха от големи антични вази, големи амфори, големи блюда, големи чаши, потири, стомни, свещници, купи, стакани, жардиниери, бонбониери и други подобни, всички от масивно злато, без да говорим за скъпоценните камъни, емайла и резбата, които по общо мнение струваха повече от самото злато. И не стига това, а от своята собствена каса даде на всеки по милион и двеста хиляди екю в брой и им преотстъпи за вечно ползуване (освен ако умрат без наследници) замъци и земи, каквито сами си изберат. На Понократ преотстъпи Ларош-Клермо, на Гимнаст — Кудре, на Евдемон — Монпансие, Риво на Толмер, на Итибол — Монсоро, на Акамас — Канд, Варен на Хиронакт, Граво на Себаст, Кенкене на Александър, Лигре на Софрон и т.н.
192