— Достатъчно, достатъчно — изписка Уон, а гласът му ставаше все по-остър, защото всичко започна да става много теоретично. — Това не е лекция.
— Хм, добре — съгласи се Мъртвия навъсено, — добре. Нула пет градуса е ъгловият диаметър както на Слънцето, така и на Луната, гледани от Земята. Гош! Колко странно, че трябва да са еднакви, но колко полезно. Отчасти поради това съвпадение Земята има еклиптики. Минус четирийсет градуса е температурата, която е еднаква като по скалата на Фаренхайт, така и по скалата на Целзий. Гош. Две хиляди двадесет и пет представлява сумата от кубовете на целите числа — едно на куб плюс две на куб, плюс три на куб и така до девет. Но това представлява също квадрата от тяхната сума. Гош. Десет на тридесет и девета степен изразява колко пъти е по-слаба гравитационната сила от електромагнитната. То представлява също възрастта на Вселената като безразмерно число. Равно е също на квадратния корен от броя на частиците във видимата част на Вселената, т.е. онази част от Вселената, свързана със Земята, в която константата на Хабл е по-малка от нула пет. Но… е, няма значение, но гош! Гош, гош, гош. Въз основа на тези гош числа П.А.М.Дирак създаде теорията за големите числа, от която пък установи, че гравитационната сила трябва да намалява с нарастване на възрастта на Вселената.
— Ти пропусна сто трийсет и седем — отбеляза момчето.
Мъртвият човек се изкиска.
— Браво, Уон! Исках да проверя дали слушаш внимателно. Сто трийсет и седем, разбира се, е константата на Едингтън за фината структура, която се появява многократно в ядрената физика. Но тя е нещо повече от това. Да приемем, че вземем реципрочната й стойност, т.е. единица върху сто трийсет и седем и я изразим като десетична дроб. Получените първи три цифри след десетичната точка са нула нула седем, което представлява номера на Джеймс Бонд като агент. За теб това е предопределеност на Вселената. Първите осем цифри представляват палиндрома7 на Кларк, точка нула седем две девет девет две седем нула. Това пък отразява неговата симетрия. Така че в последна сметка константата на фината структура представлява смърт и симетрия! Или — Тайни Джим се замисли, — може би трябва да кажа, че това е неговата противоположност. То подсказва, че самата Вселена е негова противоположност? Сърдечен и непостоянен? Помогни ми, Уон. Не съм сигурен как да изтълкувам този символ.
— О, спри, спри — извика гневно Уон. — Млъквай и изчезвай. — Чувстваше се раздразнен и разтреперан, чувстваше се по-зле от когато и да било, дори и когато се наложи Мъртвите да му сложат морфин. — Щеше да продължи все в този дух — извини се той на останалите. — Затова и обикновено не говоря с него оттук.
— Изглежда не се чувства добре — обърна се Ларви към мъжа си, а после към Уон. — Добре ли се чувстваш? — Той поклати глава, защото не знаеше как да отговори.
Пол каза:
— Трябва да си починеш. Но… какво искаше да кажеш с това „оттук“. Къде е, хм, Тайни Джим?
— О, той е на централната станция — отговори Уон тихо.
— Искаш да кажеш… — Пол с мъка преглътна. — Но ти каза, че се намира на четирийсет и пет дена път с кораб. Това трябва да е много далеч.
Старият човек, Пейтър, изкрещя:
— Радио? Ти говориш с него по радиото? Радиовръзка със свръхсветлинна скорост?
Уон вдигна рамене. Пол беше прав; нуждаеше се от почивка, а тук беше кушетката, която винаги е представлявала най-доброто място, за да се почувства добре и отпочинал.
— Кажи ми, момче! — извика старият човек. — Ако вие имате радио, което работи със свръхсветлинна скорост… Премията…
— Много съм уморен — промълви с дрезгав глас Уон. — Трябва да спя. — Той почувства, че пада. Уон се изплъзна от протегнатите им ръце, хвърли се между тях, просна на кушетката и потъна в успокояващата тъмнина.
РОБИН БРОДХЕД, ИНКОРПОРЕЙТИД
Двамата с Еси карахме водни ски на Тапанско море, когато радиото на врата ми забръмча, за да ми съобщи, че в Завода за храна се е появил някакъв непознат. Заповядах лодката веднага да обърне и да ни върне на морския бряг в огромното имение, собственост на Робин Бродхед Инк., преди да съобщя на Еси каква е причината.
— Някакво момче, Робин? — изкрещя тя, за да надвие шума на водородния двигател и вятъра. — От къде, но дяволите, е дошло това момче?
— Точно това трябва да разберем — изкрещях в отговор аз. Лодката уверено ни докара до плитчините, почака да слезем и да изтичаме нагоре но тревата. Когато установи, че сме си отишли, тя запърпори покрай бреговата линия, за да се прибере.
7
Дума, фраза или стих, която се чете еднакво от ляво на дясно и от дясно на ляво. (Бел.прев.)