- Става ли нещо тук? - попита писарят и очите му бързо обходиха празната градина.
- Нищо. Съвсем нищо! - побърза да ги увери Баян. - С какво мога да ви бъда полезен толкова късно през нощта? Сигурно е нещо важно, щом не търпи отлагане.
Климент хвърли още един поглед на нощта зад колобара, преди да отговори.
- Извинявай, че те безпокоим по това време, велики шамане. Но имам няколко въпроса, а нямам отговори.
- И мислиш, че ще ги намериш тук?
- Надявам се!
- Въпроси, които не могат да изчакат до утре? - Баян се усмихна. - Чудя се дали това, което искаш да знаеш, е толкова важно, или просто ми показваш моето място оттук нататък?! Мнозина вече минаха, за да злорадстват над падението на Тангра.
Климент се смути.
- Не сме искали да те обиждаме. Нужна ни е малко помощ. Ти си най-подходящият човек, който може да ни помогне. А това може да спаси някои невинни. Затова реших да не чакам до утре.
Колобарът се усмихна.
- Щом ще спасяваме невинни - заповядайте! В този храм никога не е отказвана помощ на нуждаещ се! - каза той и с бързи крачки ги поведе през градината към малката си къща.
Притеснен от подозренията на Баян, Климент се смути още повече, когато той ги въведе в жилището си. Стаята бе скромно обзаведена, с просто ниско легло, маса, няколко стола и голяма ракла в един от ъглите. На Южната стена[9] бе изписан знакът на Тангра IYI, под който имаше малък олтар.
- Заповядайте - посочи жрецът два от столовете. - Съжалявам, но не мога да ви предложа нищо за пиене. Но ще се почерпим с малко сушени плодове - колобарът махна с ръка на протестите на Климент и отвори единствения вграден шкаф. Всички знаят, че сушените плодове са единственото ми изкушение и често ми носят. Имам няколко торби.
Баян постави на средата на масата широка глинена паница, пълна със спаружени плодове. Под неодобрителния поглед на Климент Корсис се пресегна, взе си една сушена слива и я лапна.
- Вкусна е - каза той, докато дъвчеше доволно.
- Чудесна! - съгласи се колобарът, намести се на стола срещу тях и също си взе плод. - Какво искате да знаете?
- Не знам откъде да започна... - Идеята, че някой може да реже главите на хората, за да ги използва като талисмани, изведнъж се видя безсмислена на Климент. Защо въобще бяха дошли тук? - Става въпрос за няколко убийства.
- Странни убийства - притече му се на помощ Корсис.
- Убийства, в които няма никакъв смисъл. Нищо, до което да може да се стигне по пътя на логиката.
- Затова имате нужда от мен? Да видя кой е убиецът? -попита Баян.
- Не точно - писарят се изчерви. - Може да е глупаво, даже сега и на мен ми се струва така, но това е единственото, което успях да измисля.
- Да? - подкани го шаманът.
- Някой реже главите на жертвите - започна бързо Климент. Реже ги, взема ги и бележи телата със знака на Тангра. Това, което се чудех, е дали не ги ползва за нещо. Някакъв ритуал или за да си прави амулети от тях - думите на писаря увиснаха във въздуха.
- Като заешките крачета - добави Корсис.
- Като заешките крачета - потвърди Климент. - Знам, че звучи глупаво, но нищо друго не ми хрумва. Не мога да открия друга връзка между жертвите.
Колобарът сплете ръце зад главата си и се облегна назад.
- Нещо зло броди из Плиска - каза накрая той. - Нещо, което е лошо! Усетих го тази вечер.
- Това убиецът ли е? - попита Климент. Някои казват, че се е появил демон. Или вампир.
- Върколак - подсказа Корсис.
- Демон, да... - колобарът замълча. Би могло да се каже и че е демон. Макар със сигурност да е от плът и кръв. А този специално е силен. Много силен. И мощта му тепърва ще нараства.
- Как така демон? Истински? - невярващо попита писарят под победоносния поглед на помощника си. - Как изглежда?
Баян се усмихна.
- Като всички останали хора. Той също ходи по улиците. Яде, пие, спи. Няма да го различите, ако го срещнете в двореца или в някой хан. Това е един от най-опасните демони - човек, което е забравил, че е човек!
- Как така? Демон ли е или човек? Нищо не разбирам - завъртя се неспокойно на мястото си писарят. Корсис, изгарящ от интерес, се бе привел напред. Дори бе забравил да яде от сушените плодове.
- Мени си формата. Нали ви казах, това е върколак - щастливо обяви той.
- Бог управлява Вселената в равновесие - каза колобарът. - И когато то се наруши, когато някой излезе от него, когато някой реши, че може да се мери с Господ, той се превръща в нещо друго. Престава да бъде човек. Не се страхува от законите, не се страхува от хана и което е най-лошото, няма страх и от Бога. Поставил си е цел и за да я постигне, не се спира пред нищо. Няма съвест, няма сърце, няма душа. И престава да е човек.