- Това е древният символ на Бога. Не, не, не ме прекъсвай, не означава само слънце. Това е Богът в своята двоичност, Вселената и пространството, което той загражда, за да се разкрие на хората. - Колобарът постави точка в центъра на кръга. -Това е неговата същност, неговото проявление. Центърът се появява, когато Бог започне да твори. И от двоичен става троичен.
Шаманът начерта три черти, излизащи от центъра на кръга.
- Това е знакът на Бога, когато създава. Когато твори и човек вижда неговото творчество. А това - шаманът удължи най-долната черта, - това е знакът за творящия Бог, излизащ извън познанието на човека, на Бога, творящ извън него.
- Но това е символът на Тангра! - възкликна Климент. -Няма ги само двете черти отстрани!
- Точно така! - потвърди Баян. - Двете черти подсилват Божествената сила и едновременно с това ни напомнят за кръга. Това е, което мога да ти кажа за знака на Тангра.
- Но защо убиецът го използва? Защо? - попита писарят.
- Предполагам, по няколко причини - уморено отговори Баян. - Иска да покаже, че и той самият е творец, че е достоен за орендата, която търси. В същото време номерира жертвите си. Колко са те до момента?
- Пет.
- Ще има още две. Поне още две - предрече колобарът. - Докато достигнат до свещената седмица.
- А след това?
- Не знам! Това е нещо, което ти трябва да откриеш, Клименте!
Писарят кимна.
- Значи търся човек, който се превръща в демон? Който прави чаши от черепите на враговете си, пие от тях и придобива мистични сили? Човек, който от ден на ден става все по-могъщ и опасен? Който е много труден за разпознаване и унищожаване? Търся някого, който няма да се спре пред нищо, за да постигне целта си! Такъв човек ли търся?
- Точно такъв! - потвърди шаманът. - И какво смяташ да правиш?
- Да го заловя! - отговори писарят и стана.
До него Корсис изхърка с всичка сила.
15
Климент стана рано.
Изми се старателно, изхвърли легена с мръсната вода в малкия двор, избърса се и отвори широко прозорците на стаята си. Слънцето го погали с топлите си лъчи, писарят се протегна доволно, затегна колана си и се почувства напълно буден и готов за работа.
Вчерашните истории на колобара Баян вече не му изглеждаха чак толкова страшни.
„Човек демон? Хайде де! Това е просто някакъв луд, повярвал в стар ритуал!“ - ободри сам себе си писарят.
Корсис вече бе станал, бе приготвил закуска за господаря си и бе отишъл да тренира с войниците от близкия гарнизон. Преди това младежът бе премел двора, бе подредил вечно разхвърляните вещи на писаря и внимателно бе почистил и смазал оръжията и принадлежностите му за писане.
„Наистина се справя отлично“ - помисли доволен Климент, седна пред масата, наля си малко кумис[10], отчупи от пресния хляб и отряза от изсушеното месо с подправки. Хубаво бе да има някой, който да ти помага, някой, на когото да разчиташ в труден момент.
Климент отпи от кумиса и изведнъж се почувства напълно уверен в себе си. Щеше да залови убиеца! А Корсис щеше да му помогне!
След като се бяха прибрали от срещата с Баян, писарят се бе строполил на леглото си и бе заспал, без да мисли за нищо, Емоциите през деня го бяха изтощили до последно.
Едва сега, седнал в слънчевата стая, бавно отпиващ от леко киселия кумис, Климент започна да си дава ясна сметка какво всъщност се случваше. В града действаше луд, маниак, обсебен от страховити идеи, зъл демон, който се хранеше, вярваше, че се храни с чужда енергия.
Оренда?
Нямаше значение как се нарича.
Писарят и преди бе чувал различни предания за магьосници и гадатели, за търсачи на свръхестествени сили или предмети, бе чувал за странни ритуали, които някои войници изпълняват, преди да влязат в битка, но никога не им бе обръщал сериозно внимание. Явно бе подценявал нещата. Ако можеше да се вярва на думите на Баян, а Климент се доверяваше безпрекословно на стария жрец, човек наистина можеше да постигне свръхестествени умения, стига само да се подготви и да повярва в тях.
Писарят замислено вдигна срещу светлината едната от дланите си и дълго се взира в нея.
„Нима в мен наистина има част от Бог? - запита се той, въртейки ръката си на всички страни. - Нима само от мен зависи да отключа Божествените си сили?“ - тази мисъл го очароваше и плашеше в същото време. Какво би правил, ако станеше безгранично силен? Какво би правил, ако станеше свръхчовек?