Домакинът се усмихна, стана и се върна с парче пергамент.
- Тук съм направил карта на девташларите. Под всяка е изписано името на хана, чийто е гробът. Нещо прави ли ви впечатление?
Климент и Корсис се надвесиха над пергамента.
- Гробницата на Крум е точно в средата! - пръв съобрази младежът.
- И не само това - доволно се облегна на стола си Исбул, - единствено неговата е на хълм. Само оттам се вижда Плиска. Камъните са по седем във всяка редица, а ъглите на квадрата са разположени точно към четирите посоки на света!
- Какво значи това? - попита писарят.
- Още не знам! Но ще разбера - зарече се домакинът. - Но това не е всичко. Единствено пред девташларите на Крум има поставен още един, извън цялата композиция. Гледа право на изток и представлява висок каменен трон. Никой не знае защо е там и каква е ролята му.
Известно време всички мълчаха. Климент продължаваше да се взира в прерисуваните знаци от пръстена.
- Мога да разчета два от тях - каза накрая той. - Това може би означава небе или слънце, това със сигурност е знакът на Юпитер. Но каква е връзката? И какво сочат останалите?
Небе Юпитер[11]
- Че Юпитер се намира в небето - предположи Корсис и се изчерви. - Глупаво е. Ясно е, че Юпитер е в небето, няма къде другаде да е.
Климент кимна.
- А останалите символи?
- Не знам - каза Исбул. - Но ако това ще ви помогне, преди няколко дни идва още един човек, който се интересуваше от дядо ми. Много внимателен човек. Донесе ми бутилка вино и прясна риба - домакинът се усмихна. - Тук не се намира често риба. Той също си преписа символите от пръстена и се опита да ги разчете, но не успя.
- Друг човек ли? Как изглеждаше? - Климент усети, че по гърба му минават тръпки.
- Много мил и приятен човек - повтори домакинът. - Разговорлив такъв. Похвали дядо ми, мен и фермата. Рядко получавам похвали!
- Как изглеждаше?! - Климент се пресегна и стисна ръката на домакина си.
- Ей, по-внимателно! - изскубна се от хватката му Исбул, а войниците наоколо се раздвижиха. - Мъж като мъж. Нито висок, нито нисък. Отначало ми се видя смътно познат, но не се сещам да съм го срещал някога преди. Сега, като се замисля, чертите му ми се губят. Странно, нали?
Климент и Корсис се спогледаха.
- Ще дам нов меч, щит, шлем и кон на всеки, който ми опише как е изглеждал посетителят на господаря ви - обяви пред телохранителите на Исбул писарят.
Въпреки желанието си никой не можа да каже как точно е изглеждал мъжът.
18
- По дяволите! По дяволите! По дяволите! Климент рядко ругаеше, но сега не можеше да си намери място от яд. - Как така никой не може да си спомни как изглежда този човек!
- Бил е убиецът, нали? - попита Корсис.
- Разбира се, че е бил убиецът! Кой друг би разпитвал за Теофан след толкова години - сопна му се писарят. - Това, което казват, е невъзможно! Тези хора ни лъжат!
- Всички до един ли? - смутено попита Корсис, като изравни коня с този на писаря.
- Всички до един! Наговорили са се да прикриват убиеца!
- Но защо?
- Откъде да знам!? Наговорили са се с него да не го издават. Заплашил ги е. Или им е обещал злато. Не! Не е това! Исбул има връзка с убийствата! - писарят спря коня си. - За човек, който развъжда крави и коне, знае много за девташлари, загадки и мистерии! Наследник е на Теофан. Знае за черепа и силата му. Върнал се е от Константинопол, за да я търси. Затова се е настанил в имението си, за да може да проучва на спокойствие това, което му е необходимо!
- Защо тогава въобще ни разказа всички тези неща? Можеше просто да ни изгони.
Климент ядно тръсна глава, но не отговори. В думите на младежа имаше логика.
- Може наистина да не са запомнили как изглежда посетителят - продължи Корсис. - Ако пие от черепите и е овладял оренда... Кой знае какви магии може да прави.
- Само не ми казвай, че вярваш в това - тросна се Климент. - Някой, който пие от чаши черепи, сдобива се с магически сили и после никой не може да запомни лицето му...
- Крум го е правил, нали? - въпросът на Корсис увисна във въздуха. - Казват, че е върколак! Хората ги е страх да го погледнат в очите и затова не запомнят как изглежда. Чувал съм такива истории.
- Стига! - кресна Климент и младежът се сви на седлото. Не мога да повярвам в това! В черепи, мистични сили, магьосници, сега и върколаци. Това са глупости и точка по въпроса! Ясно ли е!
11
Тълкуването на руните е дадено според статията на Борислав Иванов „Прабългарски условни знаци и монограми“.