Джарка поклати глава.
— Долина, река и плато — проследи с пръст той — и едно вътрешно море. Мисля, че е някъде в Ханаан, но не разбирам кой я е изпратил. И защо?
Не можех да отговоря. Нищо не можех да направя, освен да се разходя из баржата и да се загледам в гъмжилото по реката. На далечния бряг се издигаше върхът Мерецегер, Онзи, който обича тишината, над зловещите остри скали около Града на мъртвите, чиито домове за балсамиране и работилници за ковчези едва смогваха. От баржата долавях острите миризми от онова преддверие на отвъдния свят. Премествах картата от ръка на ръка и се чудех защо са били изпратени мистериозните посланици. Гласът беше толкова познат. Ехнатон?!
Капитанът на баржата изрева и заедно с насъбралия се наоколо ескорт започнахме пътуването си. През онези първи часове Джарка не ме оставяше на мира заради свитъка и какво можеше да означава. Нищо не можех да му кажа. Постепенно влязохме в обичайния ритъм на пътуването и четири дни по-късно акостирахме в пристанището на малко селце, където незабавно наредих на Ипутер и писарите му да слязат.
— Вървете и кажете на лорд Ай — изревах в изненаданите им лица, — че нямам нужда от неговите писари.
— Нито пък от шпиони! — изръмжа Джарка.
Оставихме изумените писари на пристана, съпроводени от бурния смях на нашите войници и моряци.
Стигахме оживеното пристанище Аварис в края на седмицата. Тук хиксосите бяха направили лагера си преди много години, по време на сезона на хиената, когато бяха нахлули с огън и меч в земите на Царството на двете земи. Сега мястото представляваше оживен военен лагер. Вече беше пристигнала заповедта на фараона за събиране на войски и бе започнала подготовка за планираната от Хоремхеб инвазия в Ханаан. Управителят на града бе разпоредил облечените му в лисичи кожи въоръжени до зъби нубийци с пера в косите да патрулират по улиците. Те бяха бойци със свиреп поглед, които изгаряха от нетърпение да наложат ред сред наемната сбирщина от ханаанци, семити, либийци и дори няколко шардана10 с бледа кожа и сини очи от островите отвъд Голямата зелена вода.
Разбира се, ние, официалните Шемс-Несу, пратениците на фараона, бяхме посрещнати с царски почести и се движехме по авеню от златовърхи обелиски към подобния на лабиринт царски дворец със стари зали и с нови крила, тесни коридори и белосани градини, изпълнени с аромата на рози и жасмин, охлаждани от фонтани с хитро докарана през канали вода. Отредиха ни покои високо в двореца, с гравирани дървени врати, инкрустирани с лапис лазули и малахит и украсени със сребърни и златни пластини. Колоните в стаите бяха изрисувани като дървета с огромни папирусови стъбла, стените — в светли цветове, а картините — изобразени в яркочервено, синьо и зелено. Спомням си ги много ясно, защото примамливата им красота бе засенчена от ужасяващи писъци. Джарка отиде да разбере какво става и се върна с информацията, че навън налагат група просяци.
— Управителят е наредил да ги събират на големи групи и да ги бият с тояги, за да ги подкани да напуснат града.
Слязох до големия външен двор. Беше претъпкан със стотици просяци с разкривени лица, отворени рани и гурелясали очи. Управителят Пинак, един от горещите поддръжници на Хоремхеб, стар писар от пехотата с лице като гранит, стоеше на малък подиум и надзираваше наемната си полиция, която се движеше напред-назад сред редиците коленичили просяци и ги налагаше с тояги. Скоро наказанието приключи. Връчиха на всеки просяк малък кози мях с вода и комат хляб със заръка да се изнесе от града до залез-слънце. Гледах как ги избутват през портите, а когато Пинак нареди двама прелюбодейци да бъдат доведени от Дома на веригите и изгорени живи в ъгъла на двора, побързах да се оттегля. Мирисът на изгорена плът остана във въздуха дълго и можеше да бъде прогонен единствено с напоени с парфюм щраусови пера, които рояк слуги изнесоха на двора. Един от тях набързо ме информира, че тази работа трябва да се свърши, преди лорд Пинак да ни приеме на пиршеството в Градината на жасмините, която се намираше в центъра на двореца.
Въпросната вечер, на втория ден от престоя ни в Аварис, Пинак бе безкрайно щедър. С Джарка бяхме почетните гости; банкетът се състоя на светлина от факли в прекрасна цветна градина. Вечеряхме под избродирани с червено и златно навеси, поседнали върху пълнени с перушина сребърни възглавнички пред гравирани квадратни абаносови маси, отрупани с подноси вкусни меса, плодове и хляб. На всеки бяха дадени три бокала за различни видове вино. Певци, музиканти и гъвкави полуголи вавилонски танцьорки ни забавляваха. Особено ясно си спомням последните — с извивки и буйни черни коси, които се развяваха под ритъма и ударите на цимбали. По-късно двама бойци с тояги със скрити зад кърпи лица и кожени предпазители и ръкавици разиграха спиращо дъха представление. Бяха изкусни бойци, успяваха да покажат смелостта и силата си, без да нараняват другия.
10
Древен народ, отъждествяван с днешните жители на Сардиния. Споменаван е в древноегипетските паметници по времето на управлението на Мернептах и Рамзес III като „народ, идващ от морето“. Шардана се споменават и като наемници. — Б.р.