— Нищо подобно не съм казал.
— Но фараонът ще те възнагради. Повече вино — може би дори хесета от храма, която да те топли нощем?
— А дали ще може две?
— Възможно е.
— Ще отговоря на въпросите ти, дебелако, и ще се старая да не те обиждам.
— Добре тогава, нека повторя въпроса си…
— Няма нужда. Прав си за баща ми и майка ми. Да, наистина мразех Изития — тя уби майка ми…
— Нямаш доказателство.
— Тя беше кучка. Казах на Собек, моя стар другар, че тя е издала за връзката му с едно от украшенията на фараона, наложница от царски харем. Него заточиха в един затворнически оазис, а любимата му бе разкъсана жива от диви зверове.
— Била е наложница на Аменхотеп III Великолепни, бащата на Великия еретик, нали?
— Да.
— А Собек е отраснал с теб в Царската ясла?
— Също като мен, той беше Чедо от Кап в Дома за пребиваването в единия край на двореца Малгата в покрайнините на Тива. По-късно Собек избяга от оазиса. Стана господар на Подземния свят, цар на бедните квартали на Тива, след което получи отново благоволението на двореца и се върна там.
— А останалите Чеда от Кап?
— По-късно Хюйи стана Надзирател на Дома на пратениците, Държач на ветрило отдясно на фараона, Син на царя в Нубия.
— Да, да, а другите?
— Майа — мъжът, който искаше да бъде жена, обожателят на Собек, бе най-великият финансист, живял някога в земята на То-мери.
— Трябва да си спомняш и други имена.
— Мерире, жрецът — свих рамене аз. — Хоремхеб, величествен като Монту по време на война, и Рамзес, неговият помощник — войници от глава до пети, убийци до мозъка на костите си.
— А ти беше?
— Все още съм, внимавай.
— Значи всички сте израснали в Кап, заедно с Великия еретик?
— Не, с него съдбата ме срещна случайно. Баща му го бе прокудил в една изоставена част на двореца и го принуждаваше да крие лицето си. Нарекох го Забуления.
— Да, така е.
— Това беше, преди по-големият му брат — Тутмос, да бъде отровен.
Дебелакът вдигна ръка:
— И Великия еретик да стане фараон. Негова беше двойната врата на Великия дом — замълча и размаха ветрило пред дебелите си потни бузи. — А всичките му глупости за Единствения бог, Атон, отхвърлянето на египетските богове, най-вече на Амон Ра, бога закрилник на Тива? Преместил се от Уасет и построил нов град на стотици километри на север. И ти си подкрепял всичко това?
— Прочети изповедта ми.
— Чел съм я. Казваш, че всичко било резултат от влиянието на майката на Еретика, царица Тийи, и онези, които наричаш групата от Ахмин.
Аха, стигнахме до същността! Онова, което всички търсеха: истината.
— Групата от Ахмин — усмихнах се аз. — Преди много години хиксосите били прогонени от Египет.
— Познавам историята ни.
— Замълчи и ще научиш още нещо. Така, сред нашествениците хиксоси били и хабиру9 — царете пастири — и най-вече едно конкретно племе — исраар. Те вярвали в идеята за Единствения бог, който е избрал от народа им да се роди месия — свих рамене. — Хабиру и клана исраар накрая били прогонени от Египет, заедно с останалите хиксоси. Те обаче се върнали с мир през Долината на сенките на изток в Червените земи. Използвали тамошните пещери да погребат мъртвите си и да нарисуват своята история.
— А, да, а ти си ги унищожил, нали така?
— Трябваше, за да предпазя любимите си хора.
— Това ще рече твоя слуга Джарка и Мерт, съпругата му. Те произхождат от хабиру. Къде се намират сега?
— Мъртви, надявам се, далеч от пипалата ти.
— Да се върнем на групата от Ахмин — смени гладко темата тлъстият писар. — Хабиру се заселили в града Ахмин. Станали знатни благородници, по-големи египтяни от египтяните и служели на бога на града. Как му беше името? А, да, Мин, богът на плодородието. Тайно обаче — присви очи той, — тайно обаче хранели мечти за Единствения бог и месията, който ще ги освободи и ще им даде собствена земя от мляко и мед.
— Поне някои от тях — отвърнах аз и се опитах да овладея паниката си, — най-вече царица Тийи — истинска красавица, която привлякла вниманието на Аменхотеп III Великолепни. Той бил толкова омагьосан от нея, че отказал да се ожени за която и да е чужда принцеса. Тийи станала неговата Велика царица. Родила двама синове и три дъщери, от които единствено Ех… — спрях се навреме. — Единствено Великия еретик оцелял до по-напреднала възраст. Бащата на Аменхотеп винаги е бил против женитбата на сина си за Тийи, както и всички жреци на Амон в Карнак и Луксор. Те знаели за легендите за хабиру, за техния Единствен бог и мистериозния месия.
9
За хабиру вече стана дума и в предишните две книги от трилогията на Маху, но тъй като тук играят най-решаваща роля, ето още малко информация за тях. Повечето учени смятат, че хабиру е социална група от хора, която се е намирала в периферията на обществото в Ханаан. Тези хора са били без гражданство и препитание. Някои са предлагали услугите си като наемни войници, други са се препитавали с разбойничество. Хабиру се срещат в текстове от Мала Азия, Мари, Нузи и Вавилон. В Египет те се срещат за първи път по времето на Аменхотеп и се споменават като наемни работници по времето на Рамзес II. Възможно е двата термина — хабиру и иври — да са свързани по някакъв начин, въпреки че е ясно, че те в никакъв случай не са напълно идентични. — Б.р.