— Madre di Dio! Il mare Mediterraneo! Mare nostra!26 — Вик разцепи нощната тишина на летището в Сенетоса, Корсика.
— Какво беше това? — ревна Скофийлд, като скочи от тясното легло.
— Проклет да съм, ако знам! — рече Прайс и се изправи на канапето.
Вратата на бунгалото се отвори с трясък и при тях връхлетя Лутър Консидайн.
— Няма ли кой да преведе какво говори, за Бога? Нещастникът направо се е побъркал!
— Какво има? — попита Брандън.
— Ти ми кажи — сопна се Лутър. — Ей сега ще дотърчи.
Човекът от кулата се втурна при тях.
— La radio! Mare nostra. Fuoco, incendio!27
— Lentamente, lentamente28 — спря го Скофийлд. — Говори английски, ако обичаш.
— По радиото — повтори италианецът на трудно разбираем английски. — В цялото Средиземно море… навсякъде пожари! От залива Мускат до Африка, Израел, fuochi. Inferno maledetto! Il diavolo29 завладява земята!
— „Навсякъде пожари — на пресекулки повтори Брей. — Дяволът завладява земята.“ От Оман до Израел и Северна Африка.
— Пожарите в Средиземно море — рече Камерън. — Матарайзен ги е подпалил. Това е сигналът!
— Да вървим! — викна Скофийлд.
— Идвам с вас — каза Лутър. — Моят народ е дошъл от Африка и никой няма право да пали нашия океан.
Трийсет и шеста глава
Беше няколко минути след единайсет, ярката луна се бе издигнала високо в небето, когато Скофийлд, Прайс и Консидайн пропълзяха под бодливата тел и навлязоха в имението Матарезе.
— Ти ще държиш ариегарда, Лутър — прошепна Брандън. — Ако някой се появи на пътя или ако забележиш светлина от фарове, веднага ни уведомяваш по радиото.
— Разбрано, шефе. На вас това ли ви е обичайната работа?
— Не — отвърна Прайс, — обикновено обявяват пристигането ни.
— Много смешно.
— Не и този път — отбеляза Прайс, като последва Скофийлд нагоре по стръмния склон. Достигнаха извитата алея; оттук се виждаше имението. Светеше само един прозорец на последния етаж. Внезапно зад стъклото се появи силует.
— Ти ли настояваше за потвърждение?
— Вече го получих. Това е той. Върни се! Гледа насам.
— А ти не мърдай, зарови лице в земята! — Скофийлд го плесна по тила. — Ето че се отдръпва.
— Да изтичаме до къщата — шепнешком предложи Кам.
— Не, ето го пак! Вдига телефона.
Лицето на Матарайзен изглеждаше гневно; холандецът като че ли крещеше на някого. Отново отстъпи навътре в стаята, след което се появи, стиснал в ръка дълга компютърна разпечатка. Ето че пак се дръпна от прозореца, гневът явно не му даваше мира.
— Сега! — рече Брандън, изправи се и тичешком прекоси алеята. Камерън го следваше по петите. — Направо се е разбеснял. Разполагаме с няколко секунди.
— И после?
— Искам да поогледам наоколо, да проверя каква алармена система са монтирали.
— Ако не внимаваш, току виж, си я включил!
— Шансът да успея е петдесет процента. Приготви оръжието, както би казал Джеф, провери заглушителя.
— Готово.
— Покривай входната врата. Ако включа алармата, оттеглям се по най-бързия възможен начин, но ти трябва да бъдеш готов. Покаже ли се някой, стреляй…
— Ей, приятелчета! — гласът на Лутър прозвуча в радиопредавателите. — Фарове се насочват право към желязната порта.
— Да минем отзад — предложи Скофийлд.
— Не — рязко се възпротиви Прайс. — Това е нашият шанс да проникнем вътре. Без кръв, без шумотевица, без да е писнала алармата.
— Ами ако ми се пръсне сърцето?
— Стига, Брей, не казвай, че си се разколебал.
— Да чуем какво си намислил.
— Ще се скрием, но не зад къщата. Огледа ли входната врата?
— Три стъпала, тежка врата, фенери отляво и отдясно — отвърна наблюдателният Скофийлд.
— Друго?
— Какво друго?… Храсти, високи храсти отстрани на верандата! Щом някой изключи алармата, за да влезе, ние ще…
— Да не губим време. Аз поемам далечния фланг, ти оставаш тук.
— Ей, другарчета! — отново се обади Консидайн. — Портата се отвори, колата премина.
— Колко души са?
— Две горили, според мен.
— Изключи радиото — нареди Камерън, като се обърна към Брандън. — Побързай. Бягай да се скриеш!
— Лесно ти е да го кажеш.
Дългата черна лимузина с ослепителни фарове зави по алеята и спря пред широката веранда. Слязоха двама мъже: шофьорът бе среден на ръст, с дълга светлокестенява коса, другият по-едър, с огромен гръден кош и ниско подстригана редееща отпред коса. Наместо да приближат входа, те отвориха задните врати и взеха да изнасят пликове с продукти и малки кашони; етикетите показваха, че бяха пазарували в пристанищния град Бонифацио. Мъжете натрупаха покупките на верандата, разговаряйки на корсикански диалект, смесица от френски и италиански.