— Зад тези стени — посочи небрежно Нимуе — е лабораторията. Както ти казах, можеш да я използваш, когато пожелаеш. Препоръчвам ти да си крайно внимателна. Умереността е препоръчителна, особено при опитите да се накарат метлите да носят вода.
Кондвирамурс учтиво се усмихна, макар и това да беше остаряла шега. Всички наставници даряваха послушничките с анекдоти, свързани с митичните неуспехи на митичните ученици на магьосниците.
Стълбите водеха нагоре, извивайки се като морска змия. И бяха стръмни. Преди да достигнат дотам, закъдето бяха тръгнали, Кондвирамурс се изпоти и здравата се задъха. Но на Нимуе изобщо не й личеше да полага някакви усилия.
— Оттук, моля. — Тя отвори една дъбова врата. — Внимавай с прага.
Кондвирамурс влезе и въздъхна.
Пред нея беше галерията. Стените от пода до тавана бяха окичени с картини — големи и стари, лющещи се и напукани картини с маслени бои, миниатюри, пожълтели гравюри и ксилографии, избледнели акварели. Там висяха и пъстри модернистични картини, изпълнени с гваш и темпери; акватинти и офорти с чисти щрихи; литографии и контрастни мецотинти, привличащи погледа с изразителните си черни петна.
Нимуе се спря до висящата най-близо до вратата картина, изобразяваща група хора под гигантско дърво. Погледна към платното, а после към Кондвирамурс — изключително красноречиво.
Послушницата веднага разбра за какво става въпрос и не я накара да чака:
— Лютичето пее балади под дъба Блеобхерис.
Нимуе се усмихна, кимна. Направи още една крачка и се спря пред следващата картина. Акварел. Символизъм. Две женски фигури на хълм. Над тях кръжат чайки, под тях, по склоновете на хълма — хоровод от сенки.
— Цири и Трис Мериголд, пророческо видение в Каер Морхен.
Усмивка. Кимване, крачка, следващата картина. Ездач върху носещ се в галоп кон, наоколо — уродливи елши, протягащи към него ръце-клони. Кондвирамурс почувства как я побиват тръпки.
— Цири… Хм… Като че ли ездата й, за да се срещне с Гералт във фермата на полуръста Хофмайер.
Следваща картина, потъмнели маслени бои.
— Гералт и Кахир отбраняват моста на Яруга.
После потръгна по-бързо.
— Йенефер и Цири, първата им среща в храма на Мелителе. Лютичето и дриадата Еитне в гората Брокилон. Отрядът на Гералт в снежната виелица през прохода Малхеур…
— Браво, отлично — прекъсна я Нимуе. — Великолепно познаване на легендата. Сега вече ти е ясна втората причина, поради която тук се озова ти, а не някоя друга.
Над масичката от абаносово дърво, около която приседнаха, висеше огромно платно с батална сцена, изобразяваща като че ли битката при Брена. Ключов момент от сражението или някоя кичозно-героична смърт. Платното несъмнено беше дело на Николай Цертоса, което си личеше по експресивността, перфекционизма при изобразяването на детайлите и типичните за художника светлинни ефекти.
— Разбира се, знам легендата за вещера и вещерката — отговори Кондвирамурс. — Знам я и без колебание може да преразкажа всеки откъс от нея. Още от малка обичам тази история, четях я. И си мечтаех да бъда Йенефер. Но ако трябва да съм искрена, дори и това да беше любов от пръв поглед, при това напълно безразсъдна, тя не продължи вечно.
Нимуе повдигна вежди.
— Запознах се с историята чрез популярни изложения и съкратени версии, ad usum delphini4 — започна Кондвирамурс. — После, естествено, се захванах с така наречените сериозни и пълни версии. Крайно разтеглени. Тогава страстта отстъпи пред трезвата мисъл, а безумното увлечение — пред нещо от рода на съпружеските задължения. Ако разбираш какво имам предвид.
С едва забележимо кимване Нимуе показа, че разбира.
— Накратко казано, предпочитам легендите, които се придържат по-строго към общоприетите рамки и не смесват измислицата с реалността, не се опитват да съберат на едно място праволинейния морал на приказката и дълбоко неморалната историческа истина. Предпочитам легендите, към които енциклопедисти, археолози и историци не дописват послеслови. Предпочитам принцът да се изкачва на върха на Стъклената планина, да целува спящата принцеса, тя да се буди от целувката и след това двамата да живеят дълго и щастливо. Така, а не по друг начин, трябва да завършва една легенда. Кой е рисувал портрета на Цири? Ето този, en pied5?
— Няма нито един портрет на Цири. — Гласът на дребната магьосница беше делови до сухост. — Нито тук, нито някъде другаде по света. Не се е запазил нито един портрет, нито една миниатюра, нарисувани от някого, който би могъл да е видял Цири, да я познава или поне да я помни. На портрета en pied е изобразена Павета, майката на Цири. Нарисувана е от джуджето Руиз Дорит, придворен художник на владетелите на Цинтра. Известно е, че Дорит е нарисувал портрет и на Цири, когато е била десетгодишна, също en pied, но платното, носещо наименование „Инфанта с хрътка“, за жалост не е запазено. Но да се върнем към легендата и твоето отношение към нея. И към това как би трябвало да завършва тази легенда според теб.