Сватбената церемония се състоя на уединената градинска веранда на хотела, която бе обградена от разцъфнали, подредени във формата на слънце с лъчи, тропически цветя — бели орхидеи, алени бугенвилии, жълти грамофончета, огненочервен антуриум, златни камбанки, и райски птици. Тези цветя се допълваха от зашеметяващи букети, приготвени за венчавката и поставени навсякъде из градината. Дори самите гости бяха окичени с цветя. Всички гости, с изключение на Монк, носеха венци от плумерия и хавайски дрехи с флорални мотиви.
Хавайски оркестър изпя Сякаш чаках цяла вечност, която за островите беше онова, което е за вътрешността на континента Сватбената песен на Питър, Пол и Мери. Но музиката едва ли беше необходима. Напевното чуруликане на островните птици и естественият ритъм на вълните си бяха достатъчна музика.
Кандис и Брайън застанаха с лице към хавайския свещеник пред обраслата с трева сцена, където вечер танцьорите на хула изнасяха своето представление по време на празниците.
Кандис носеше бяло булчинско holoku4, дълга, плътно прилепнала към тялото ефирна дреха, наречена mu’umu’u, а на главата си имаше венец, наречен haku, от клонки бели орхидеи, момини сълзи и рози. Сияеше от щастие. Очите ми се напълниха със сълзи.
Брайън стоеше до нея, облечен в бяла риза с лек флорален мотив, бели ленени панталони и мъжки венец от зелени листа, окачен на врата.
Свещеникът, набит трийсетинагодишен хаваец, също облечен с хавайска риза, извърши хавайската брачна благословия, която включваше много думи на хавайски и размяна на сложно изплетени венци. С крайчеца на окото си виждах как Монк пристъпва нервно. Молех се да не реши да скочи и да прекъсне венчавката, за да промени нещо в подредбата на цветята, което не отговаряше на неговите критерии.
Свещеникът започна да говори на английски, и отново прикова вниманието ми.
— Ако някой от тук присъстващите знае причина, поради която тази двойка не бива да бъде свързана в свещен брачен съюз, нека проговори сега или да запази мълчание завинаги.
Чух Монк да се прокашля. Обърнах се и го погледнах. Същото направиха и всички останали.
Той вдигна ръка.
— Да? — попита свещеникът.
Монк се огледа.
— На мен ли говорите?
— Да, на вас — каза свещеникът. — Имате ли да кажете нещо?
Монк се изправи и наклони глава към Брайън, чието лице беше изопнато от гняв.
— Той не е на двайсет и осем години — заяви Монк.
— Да, на двайсет и осем съм — каза Брайън.
— На рамото си имате белег от ваксина против едра шарка. В Съединените щати престанаха да правят тези ваксини през хиляда деветстотин седемдесет и втора година.
— На мен ми я поставиха по-късно, преди да замина за Сомалия с Корпуса на мира — каза Брайън. — Сега може ли да продължим с венчавката?
Кандис ме изгледа гневно. Пламнах от смущение. Аз бях виновна за всичко това, и се почувствах ужасно.
— Има и още нещо — започна Монк.
Ако погледите можеха да убиват, Монк щеше да бъде екзекутиран от наказателен взвод. Всички в градината бяха вперили гневни погледи в него.
— Морската пехота взе участие в омиротворителна мисия в Сомалия през хиляда деветстотин деветдесет и втора — каза Монк, — но Корпусът на мира не е бил там от хиляда деветстотин и седемдесета.
— Не официално — каза Брайън. — Това беше тайна операция.
Кандис погледна скептично Брайън:
— Корпусът на мира провежда тайни операции?
— Опазването на мира е опасно занимание, миличка. Вижте, какво общо има каквото и да било от това с повода, по който сме се събрали тук днес? Ние се женим, нали? Обичаме се и искаме да прекараме остатъка от живота си заедно. Това е истински важното.
Кандис се усмихна и кимна, като взе ръцете му в своите.
— Да, разбира се. — Тя се обърна към свещеника. — Да продължаваме.
— Рибата мерлин няма зъби — каза Монк.
Свещеникът вдигна очи, явно раздразнен. Всички останали също бяха обзети от раздразнение.
— Моля?
— Брайън каза, че бил ухапан по крака от един мерлин, докато служел в екипажа на риболовен траулер. Но рибата мерлин няма зъби и се лови само за забавление, а не с търговска цел.
— Може да е било риба тон, не знам. Беше едра риба и имаше зъби. Има ли значение от какъв вид е била? — попита Брайън. — Какъв ви е проблемът? Да нямате нещо против Кандис, или нещо от този род?