За нещастие едно нещо се противопоставяше на осъществяването на това добро намерение — от сутринта запасите от дърва се бяха изчерпали.
Питу се почеса по ухото. Остатъкът от парите му, както си спомняте, беше отишъл, за да осигури запаси от хляб и дърва.
Питу се огледа наоколо, търсейки коя мебел може да пожертва за моментната нужда.
Разполагаше с леглото, раклата за хляб и фотьойла на леля Анжелик.
Раклата за хляб и леглото, без да имат голяма стойност, все пак не бяха неизползваеми. Но на фотьойла от много време никой, с изключение на леля Анжелик, не се осмеляваше да седне, толкова беше разкривен.
Така че фотьойлът беше осъден.
Питу постъпи като революционен трибунал — едва осъден, фотьойлът трябваше да бъде екзекутиран.
Питу опря коляно в марокена, почернял от старост, хвана с две ръце едната от облегалките и дръпна към себе си.
При третото разклащане облегалката поддаде.
Фотьойлът, сякаш изпитваше болка от това разчленяване, издаде странен жаловит звук. Ако Питу беше суеверен, той би помислил, че душата на леля Анжелик е затворена в този фотьойл.
Но Питу имаше само едно суеверие на този свят — своята любов към Катрин. Фотьойлът беше осъден да стопли Катрин и дори да беше пролял толкова кръв и надал толкова жалби, колкото омагьосаните дървета от гората на Тасо433, фотьойлът щеше да бъде направен на парчета.
Така че Питу улови все така силно втората облегалка, както беше уловил първата и с усилие, подобно на онова, което вече беше направил, го изтръгна от скелета, разглобен на три четвърти.
Фотьойлът издаде същия странен, чудноват металически звук.
Питу остана невъзмутим. Той хвана осакатената мебел за единия крак, вдигна я над главата си и за да довърши натрошаването й я удари с всичка сила в паркета.
Този път фотьойлът се разцепи на две и за голямо учудване на Питу през отворената рана блъвна не вълна от кръв, а вълна от злато.
Спомняте си, че щом събереше двайсет и четири сребърни ливри, леля Анжелик веднага разменяше тези двайсет и четири ливри за един луидор и вкарваше този луидор във фотьойла.
Питу застина смаян, олюляващ се от изненада, полудял от учудване.
Първият му порив беше да изтича при Катрин и малкия Изидор, да ги доведе и двамата и да им покаже току-що намереното съкровище.
Но една ужасна мисъл го удържа.
Дали като узнаеше, че е богат, Катрин все така щеше да се омъжи за него?
Той поклати глава.
— Не — каза той, — ще се откаже.
Той остана за миг неподвижен, размишляващ, угрижен.
После по лицето му премина усмивка.
Несъмнено беше намерил начин да излезе от затруднението, в което го беше поставило това неочаквано богатство.
Той събра луидорите, които бяха по земята, довърши изкормването на фотьойла с ножа си, потърси и в най-малките потайни кътчета между космите и кълчищата.
Всичко беше натъпкано с луи.
Стигаха да се напълни тенджерата за задушено, в която леля Анжелик бе сложила да се вари петелът, довел до онази ужасна сцена, която в своето време и място ние разказахме.
Питу преброи луидорите.
Той намери хиляда петстотин и петдесет. Така че Питу беше богат с хиляда петстотин и петдесет луи, сиреч трийсет и седем хиляди и двеста ливри.
Обаче, тъй като по онова време един златен луи струваше деветстотин и двайсет ливри в бонове, Питу беше забогатял с един милион и триста осемдесет хиляди ливри.
И в какъв момент му дойде това колосално богатство? В момента, когато беше принуден, нямайки повече пари, за да купи дърва, да строши, за да стопли Катрин, фотьойла на леля Анжелик.
Какво щастие, че Питу беше толкова беден, че времето беше толкова студено и че фотьойлът беше толкова стар!
Кой знае какво би станало със скъпоценния фотьойл без сбора от тези видимо съдбоносни обстоятелства.
Питу започна с това, че натъпка луидори във всичките си джобове. После, след като разтърси настървено всяка част от фотьойла, той ги нареди в камината, удари огнивото, къде в пръстите си, къде в кремъка, успя с голяма мъка да разпали праханта и с трепереща ръка поднесе огъня към цепениците.
Беше време! Катрин и малкият Изидор се прибираха, тракайки със зъби от студ.
Питу притисна детето до сърцето си, целуна ледените ръце на Катрин и излезе, викайки:
— Ще свърша нещо абсолютно необходимо. Топлете се и ме чакайте.
— Ама къде отива татко Питу? — попита Изидор.
— Не зная нищо — отвърна Катрин. — Но е съвсем сигурно от мига, в който хукна така бързо, че е да се занимае не със себе си, а с теб или с мен.
Катрин би могла да каже:
— С теб и с мен.
433
Вж. „Освободеният Ерусалим“ от Торкуато Тасо — италиански поет. Представител на късния Ренесанс. Пасторална драма „Аминта“, национална героична епопея „Освободеният Ерусалим“, сонети, канцони, мадригали. Легендата за неговата обречена любов към Леонора д’Есте е обезсмъртена от Дж. Байрон, Й. В. Гьоте и др. — бел.фр.изд.