Сега приятелите не лудуват около тях, поутихват, държат се уважително, почти срамежливо, радват се за Рихард и Лени. „По-добре късно, отколкото никога!“ пронизително крещи Зиги с неговата интонация на подгонено джудже, и се надига на пръсти, за да налее майско вино в чашите на всички. Лени отива да й бъде изсветлена косата и направена нова прическа и Ребека я придружава. За първи път те говорят за планове, за бъдещето. Без да се докосват Рихард и Лени се бяха влюбили един в друг, както трябваше да стане още тогава. Подразбира се, че той ще я отведе със себе си…
Напоследък се появяват приятели от старата гимназия, носят екзотични храни и вина, нови наркотици, много лекота и откровеност по сексуалните въпроси. Никой не си прави труда да ходи облечен. Показват един на друг голите си тела. Никой не чувства тревога, или заплаха за размера на гърдите или пениса си… Прелестно разхлабване е обхванало всички. Лени репетира новото си име, „Лени Хирш“, дори от време на време, когато седи с Рихард на масата в кафенето сутрин: „Лени Хирш“ и той даже се усмихва, смутен, и опитва да отмести поглед, но не съумява да избегне нейните очи и накрая се обръща напълно срещу погледа й, засмива се гръмко, наистина радостно, протяга ръка и нежната му длан обгръща лицето й…
Една привечер на многообразни равнища от балкони, тераси, разпределена на различни височини публика, всички погледи устремени надолу, към общ център, групички от млади жени препасани с коланчета от зелени листа, високи иглолистни дървета, полянки, течаща вода и общонационална тържественост, Президентът насред своето запитване към Бундестага, с неговия добре познат гъгниво-хремав глас350, относно разпределянето на огромна сума за военно предназначение, внезапно спира: „О, майната му…“ Fickt es, фразата, на която бе предопределено скоро да стане безсмъртна, ечи в небето, кънти над цялата страна, Ja, fickt es!351 „Ще върна всички войници по домовете им. Ще затворим оръжейните фабрики, ще изхвърлим всички оръжия в морето. Омръзна ми тази война. Омръзна ми да се будя всяка сутрин от страх, че ще умра.“ Изведнъж става невъзможно повече да го мразиш: той е човек, смъртен като всеки друг. Ще има нови избори. Левицата ще номинира жена, чието име изобщо не обявяват, но всички подразбират, че това ще бъде Роза Люксембург. Другите кандидати ще бъдат подбрани толкова безлични или неподходящи, че никой няма да гласува за тях. Ще бъде даден шанс на Революцията. Президентът е обещал.
Невероятна радост из баните, сред приятелите. Истински възторг: събитията в един диалектичен процес са неспособни да предизвикат такъв сърдечен взрив. Всички са влюбени…
АРМИЯ ОТ ЛЮБОВНИЦИ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОБЕДЕНА.
Руди и Ваня са подхванали спор за тактиката на уличната война. Някъде капе вода. Улицата настъпва и натискът й се усеща навсякъде. Лени знае това, ненавистно й е. Невъзможно е да отдъхнеш… налага се да вярваш на непознати, които вероятно работят за полицията, ако не сега то малко по-нататък, когато улицата ще стане непоносимо опустошена за тях… Иска й се да разполага с начини да опази детето си от улицата, но изглежда вече е много късно. Франц — Франц изобщо не е бивал за по-дълго на улицата. Все някакво извинение. Обезпокоен за безопасността, имало вероятност да попадне в случаен кадър на някой фотограф от онези с кожените палта, който все се шляят из периферията на действието. Или пък ще попита: „Ами какво ще правим с Илзе? Ако стане сбиване?“ Ако стане сбиване, какво ще правим с Франц?
Тя опитваше да му обясни за нивото, което достига човек, стъпил там с двата крака, когато губи страха си, напълно, прониква в мига, напасва идеално в неговите канали, метално сиви, но меки като латекс, и ето фигурите танцуват, всяка от тях заема предварително точно определеното й в уличната хореография място, проблясването на колена под светлосивата престилка докато забраденото момиче се навежда да вдигне паве, мъжът с черното сако и кафявия пуловер без ръкави, хванат и за двете ръце от полицаи, озъбен опитва да държи изправена главата си, възрастният либерал с мръсен бежов балтон отстъпва назад, за да избегне някакъв залитащ демонстрант, оглежда се над ревера „как смеете“ или „по-внимателно, дръпнете се от мен“, очилата му запълнени с блясъка на зимното небе. Ето го моментът и предлаганите от него възможности. Въз основа на малкото усвоена от нея висша математика, тя дори бе опитала да го разтълкува на Франц: когато Δt наближава нула352, стреми се безкрайно към нея, отрязъците от време изтъняват все повече и повече, превръщат се в поредица от стаи и с приближаването на нулевата чиста светлина, стените на всяка от тях стават все по-сребристи и по-прозрачни… Но той поклащаше глава:
350
Паул Антон фон Хинденбург (1847–1934) — германски маршал и държавник, президент на Германия в периода 1925–1934 г., бил известен с осмиван заради неговия гъгнив глас. В случая обръщението му към Бундестага (долната камара на парламента) е във фантазиите на героинята за безкръвна революция. — Б.пр.
352
Делта t (Δt) представлява времевия интервал разделящ моментните стойности в обхвата на дадена функция, т.е. промяна във времето или интервала по извивката на диаграмната крива свързваща тези точки и почти доближаваща нулата. Когато „доближава нулата“ (т.е. няма интервал) времевият интервал и самата диаграма, стават по-точни. В случая спорът е какво става, когато Δt доближава нулата. За Лени нулевият момент ще символизира единство (хармония), последователност. За Франц нулевият момент ще символизира край, унищожение. — Б.пр.