Тогава през една пролука в бруствера той видя мъничко сребърно яйце, изпод което излизаше равномерен, чист пламък и осветяваше фигурите на мъже в костюми, пуловери и балтони, които наблюдаваха от бункери или окопи. Това беше ракета на пробен стенд: провеждаше се статично изпитание.
Шумът начена да се променя, да прекъсва от време на време. На удивения Франц не му звучеше зловещо, а само различно. Но светлината ставаше по-ярка и наблюдаващите фигури изведнъж започнаха да приклякат зад укритията, а сега ракетата нададе пращящ рев, продължителен трясък, гласове крещяха залегни и той се просна на земята тъкмо когато сребърното яйце се разпукваше, ужасна експлозия, метал пропищя във въздуха точно където допреди миг той бе стоял прав, Франц прегърна земята с кънтящи уши, дори без да усеща студа, без да осъзнава в момента дали все още е в тялото си…
Приближиха се тичащи крака. Той вдигна поглед и видя Курт Мондауген. Цялата вечер, а може би и цялата година, вятърът ги бе сближавал. Франц бе стигнал до убеждението, че това е дело на вятъра. Повечето от юношеската пълнота вече бе заменена с мускулатура, косата оредяваше, лицето бе по-тъмно от всичко, което Франц бе наблюдавал на улицата онази зима, тъмно дори на фона на засенчените бетонни гънки и пламъците от разпръснатото ракетно гориво, но това определено беше Мондауген, седем-осем години бяха изминали, но двамата се разпознаха веднага. Бяха съквартиранти в една силно проветрива мансарда на „Либигщрасе“ в Мюнхен. (Тогава Франц бе съзрял в адреса добро знамение, тъй като един от неговите герои беше Юстус фон Либиг, герой на химията. По-нататък като потвърждение, курсът по теория на полимерите му бе преподавал професор-доктор Ласло Джамф, който бе последният в истинската приемственост, от Либиг към Август Вилхелм фон Хофман, към Хърбърт Канистър и до Ласло Джамф, пряка последователност, причина и следствие.) Пътуваха до Политехниката в раздрънкан тролей с три контактни пръта наподобяващи хилави крака на насекомо, които скърцаха по жиците над главите им: Мондауген учеше електротехника. След дипломирането бе заминал за Югозападна Африка, да работи по някакъв радиоизследователски проект. Известно време бяха кореспондирали, после прекъснаха.
Срещата на бившите съквартиранти продължи до много късно, в една бирария в Райникендорф, студентски крясъци сред пиещата работническа класа, ликуващ и претенциозен анализ на ракетното изпитание с драсканици по влажни хартиени салфетки, безразборно едновременно надприказване сред дима и шума край отрупаната с чаши маса, спорове за топлинни потоци, относителна тяга, разход на гориво…
— Изпитанието беше неуспешно. — Франц се клатушка под тяхната електрическата крушка в три или четири сутринта, с отпусната усмивка. — Беше провал, Лени, обаче те говореха само за успех! Двайсет килограма тяга и то само за няколко секунди, обаче никой не го е постигал досега. Просто невероятно е, Лени, че видях нещо, което никой не е правил досега…
Той възнамерява да я обвини, че му е създала рефлекс за отчаяние, предположи Лени. Но тя само искаше Франц да порасне, да възмъжее. Що за вандерфогелски355 романтичен идиотизъм е да обикаляш цяла нощ из някакво блато и да се обявяваш за Дружество за Космическа Навигация356?
356
Verein für Raumschiffart (