Гравитационна дъга [bg]

Пантомимата, на която ги бе завел Роджър този следобед, се наричаше „Хензел и Гретел“. Клер веднага се мушна под седалките, където другите следваха тайни пътеки, и от време на време зърваше блясък на сърмени ширити или на бяла яка сред високите приветливи униформени чичовци и наметнатите с шинели облегалки на столове. На сцената в една клетка се бе свила Хензел, която би трябвало да е момче, но в действителност беше високо момиче в трико и блуза. Смешната стара Вещица беснееше и лазеше с пяна на устата по декорите. А край Пещта хубавичката Гретел изчакваше удобна възможност…

После германската ракета удари улицата до театъра. Няколко бебета се разплакаха. Бяха уплашени. Гретел, която тъкмо бе замахнала да стовари метлата върху задника на Вещицата, застина, пусна я, пристъпи в напрегнатата тишина към рампата и запя:

Не й позволявай да те хване натясно, Тя ще го направи, ако те изоставят, Но обзалагам се има нещо невидимо за теб — Голямо и зло е то, ето го там, Чака да зарови лепкави нокти в косата ти! О, зарзаватчията видя дъга днес и си пожела нещо, А(И) боклукчията си завързва вратовръзката… И всичко се върти около старата весела песен, С ментово лице високо в небето!

— А сега пейте заедно с мен — усмихна се тя и наистина накара публиката, и Роджър даже, да пее:

С ментово лице високо в небе-е-е-то! И повяхвала мечта в сърцето, Ще те удрят с парче тор-р-р-р-та, И (с) готовата да започне пантомима! О, тази вечер Томи спи в снежна преспа, А множеството Джерита се учат да летят — Можем да полетим към луната И дори по-далеч от луната, В нашата полиетиленова къща на небето… Красива полиетиленова къща на небето, Красиви платинови игли в ръката ти — О, майка ти е голяма дебела картечница, А баща ти е отегчителен младеж…

(Шепнешком и в стакато):

О, директорът смуче лула от царевичен кочан, А банкерите ядат жените си-и-и-и-, И докато оркестърът свири, Целият свят е в шемет, Та отпусни се и ще има изненада за теб — Отпусни се и ще има изненада за теб, Все пак никого няма там! И на стълбището лампите гаснат, О, палмите шепнат някъде на плажа, И спасителят въздиша, И гласовете, дето чуваш, На Момчето и Момичето на годината, Гласовете са на деца, които се учат да умират…

Столът на Пенелопиния баща в ъгъла до масата с лампата, е празен. Сега той е обърнат към нея. С удивителна яснота вижда метнатия на облегалката плетен шал, различава множеството сиви, бежови, черни и кафяви възли. Нещо в плетката или пред нея мърда: отначало само като пречупване на светлината, сякаш точно пред празния стол има някакъв източник на топлина.

— Не — високо прошепва тя. — Не искам да го правя. Ти не си той, не знам кой си, но ти не си моят баща. Махай се.

Ръцете и краката му са безмълвни и неподвижни. Тя гледа в него.

Аз само искам да ти погостувам.

— Ти искаш да ме обладаеш.

За обитателите на тази къща не е новост някой да бъде обладан от зъл дух. Не е ли това наистина баща й Кийт? взет, когато годините й бяха наполовина на днешните, и върнат сега, не като добре познатия й човек, а само неговата черупка, с меката месеста плужешка усмихната и любеща душа, която чувства своята тленност, изгнила или изгризана от острите като игли зъби на правителствено причинена смърт — процес, чрез който живите души се превръщат против волята си в демони, известни на главната последователност на западното магьосничество като Клипот, черупките на Мъртвите386… И често битуващото днес раздаване на правосъдие причинява това на добрите мъже и жени застанали изцяло от тази страна на гроба. В нито един от тези процеси няма дори и следа от каквото и да е достойнство или милосърдие. На майки и бащи бива създаден условен рефлекс преднамерено да търсят смъртта по определени предпочитани начини: инфаркт, шосейни катастрофи, самозаразяване с рак, участие в бойни действия на фронта, и да оставят своите деца сами в гората. Винаги ще ви казват, че бащите ви са били „взети“, но бащите просто заминават — такова е действителното положение. Бащите се защитават и прикриват един друг, това е всичко. Може би дори е по-добре това присъствие, то изстъргва стаята докрай като стъкло, вмъква се и измъква от стария стол, за предпочитане е пред един все още не умрял баща, човек, когото обичаш и се налага да гледаш какво става с…

386

Според Кабалистите божествената същност, първоначално цялостна и двуполова, след грехопадението на Адам било разделена не само на мъжки и женски вид, но също и на пръски от „искри“ които се смесват с материалното същество, проникват в него и освобождават материалността от иначе кухата продължителност. „Черупките“ или Клипот, са тези кухи съдове, те могат да възприемат сатанинска външност и се смята, че само Месия може да пропъди Клипот и да възстанови човешкото същество до неговото цялостно състояние. Междувременно „Черупките“ или Клипот са пратеници от света на мъртвите, които дебнат познатия ни свят. — Б.пр.