— Чувах за някаква предвоенна традиция в тази област — Галопа клюма жаловито на вратата, — обаче ние с Блоут сме от Новото Поколение и трябва да разчитаме на опита на янките…
При което Блоут скача от леглото и опитва да просвети Слотроп с песен:
— Е, със сигурност сте дошли на точното място — кима Слотроп, убеден. — Но не очаквайте от мен аз да го пъхам вместо вас.
— Само началния подход — казва Блоут.
— Moi — Галопа междувременно крещи от балкона. — Moi396 Галоп, разбирате ли. Галоп.
— Галоп — отвръща неясен женски хор отвън и отдолу.
— J’ai deux amis, aussi, по някакво странно съвпадение. Par un bizarre coincidence, или нещо такова, oui?397
Слотроп, който в този момент се бръсне, излиза с пенестата четка от косми на язовец в ръка, за да види какво става и се сблъсква с Блоут, хукнал да надникне през левия пагон на своя сънародник към обърнатите нагоре и окръжени от сламени ореоли на огромни широкополи панами лица на три хубави момичета, сияйните им усмивки и очи загадъчни като морето зад тях.
— Слушайте, où — пита Блоут, — où, нали разбирате, déjeuner398?
— Радвам се да ти помогна — промърморва Слотроп и мацва със сапунена пяна между плешките на Галопа.
— Елате с нас — надвикват вълните момичетата, две от тях повдигат огромна ракитена кошница, от която изпод бяла покривка стърчат леко наклонени лъскави тъмнозелени винени бутилки, а хлябове с груба на вид кора и изпускат полюшващи се тънки лентички пара от кафяви глазури и белезникави ивици на пукнатините — хайде елате, sur la plage399…
— Аз само… — Блоут вече е на вратата, — ще им правя компания, докато вие…
— Sur la plage — Галопа примигва мечтателно от слънцето и се усмихва отгоре на сбъднатите утринни желания — о, това ми прозвуча като картина. От импресионист. Или фовист. Изпълнена със светлина…
Слотроп започва да почиства от ръцете си стипчивата отвара от вещерски орех. За момент миризмата в стаята извиква спомени за съботи в Бъркшър, шишенца със сливови и кехлибарени тоници, разлюлявани от тавански вентилатор нацвъкани от мухи хартиени мухоловки, остра болка от тъпи ножици… Докато опитва с горяща цигара в устата да се изхлузи от анцуга, отворът за главата бълва дим като вулкан.
— Хей, какво ще кажеш да те изкрънкам за една…
— Ами че ти си имаш цял пакет — вика Галопа. — Господи Боже мой, това пък какво е?
— Кое какво е? — подпитва Слотроп с невинна физиономия докато се напъхва във и закопчава въпросното произведение на шивашкото изкуство.
— Поднасяш ме, разбира се. Младите дами чакат. Слотроп, облечи нещо цивилизовано като нормален човек…
— Готов съм — на път към огледалото Слотроп вчесва косата си в обичайния за него ефектен алаброс а ла Бинг Кросби.
— Не можеш да очакваш да те видят облечен в…
— Изпрати го брат ми Хоган, чак от Тихия океан — осведомява го Слотроп, — за рождения ми ден. Виж гърба? под момчетата с катамарана, вляво от цветовете хибискус, там пише СПОМЕН ОТ ХОНОЛУЛУ? Това е автентична изработка, Мъкър-Мафик, а не някаква евтина имитация.
395
Пруският военен теоретик Карл фон Клаузевиц (1780–1831) е автор на най-изучавания и цитиран трактат по военното изкуство в историята — „За войната“ (Vom Kriege). — Б.пр.
397
С мен са и двама мои приятели… По някакво странно съвпадение… да (