Вчера се случи добър ден. Откриха едно дете, живо, момиченце, полузадушено под стоманена маса. Докато изчакваха носилката Слотроп държеше посинялата му от студа ръчичка. На улицата лаеха кучета. Когато момиченцето отвори очи и го видя, първите му думи бяха: „Имаш ли дъвка, приятел?“ Затрупана от два дни, без дъвка — а той успя да намери само пастили Хлъзгав бряст. Почувства се като идиот. Преди да я отнесат, тя все пак придърпа ръката му и я целуна, бузата и устните й, осветени от нафтовите лампи, бяха студени като скреж, градът около тях моментално се превърна в непредлагащ никакви изненади повече вмирисан на мухъл голям опустошен хладилник. В този момент момиченцето се усмихна, съвсем слабо и Слотроп разбра, че точно това е очаквал, еха-а, усмивка а ла Шърли Темпъл49, сякаш именно заличаваща изцяло опустошението, сред което я бяха намерили. Просто безумие някакво. Той е клюмнал на дъното на своя кръвен поток, изразяващо се в 300 години недодялана дървенящина, и най-многото, което може да бъде постигнато, е някакво изнервено примирие със собственото провидение. Отслабване на напрежението. Всяка от ежедневно навестяваните от него руини се явява проповед за суетата. Седмиците минават бавно едвам-едвам и фактът, че не може да открие дори едничка частица от каквато и да е ракета, говори най-убедително колко неделим е актът на смъртта… Пътят на поклонника Слотроп: светският град Лондон му повелява, че ако завие на който и да е ъгъл, той може да се окаже попаднал в притча.
Мира не му дава мисълта за ракета с неговото име — ако те наистина са решили да го пречукат („Те“ включва много, много по-обширни вероятности от Нацистка Германия), това е най-сигурният начин, нищо няма да им струва да напишат името му на всяка ракета, нали?
— Ами да, това може да бъде полезно — някак странно го поглежда Галопа. — Особено по време на битка, нали разбираш, да симулираш подобна реакция. Мно-о-о-го полезно. Наречи го „оперативна параноя“ или нещо в такъв смисъл. Но…
— Кой симулира? — пали цигара и разтърсва перчем през дима. — Божичко, Галоп, слушай, не искам да те разстройвам, но… моята просрочка е повече от четири години, точно така, и това може да се случи всеки момент, следващата секунда, нали, ей така ненадейно… мамка му… Просто нула, просто нищо… и…
Това не е нещо, което можеш да видиш или да пипнеш — внезапно изтичане на газ, експлозия във въздуха, никаква следа изобщо… едно Слово, произнесено без предупреждение в ухото ти, а после тишина навеки. Освен невидимостта й, освен удара на чука и страшният съд, ето това е истинският ужас от нея, дразнещ, обещаващ му смърт с типично германска и абсолютна увереност, с презрителен смях омаловажава и принизява всички кротки достойнства на Галопа… не, приятелю, това не е куршум със стабилизатори… не е Словото, не е единственото Слово, раздиращо на парцали деня…
Една петъчна вечер миналия септември току-що бе излязъл от работа и вървеше към метростанцията на „Бонд Стрийт“, замислен за предстоящия уикенд и двете есески, Норма и Марджъри, които не трябваше да узнават една за друга, и тъкмо когато бе протегнал пръст да си бръкне в носа, внезапно в небето, на четири-пет километра зад него и нагоре по реката, едно напомняне за смъртта, остър трясък и веднага след него мощна експлозия, почти като гръмотевица. Но не съвсем. Десетина секунди по-късно същото се повтори, този път някъде пред него: ясно и тежко, над целия град. Лондон бе хванат във вилка. Не беше „бръмчилка“, не беше от Луфтвафе.
— И гръмотевица не е — гласно отбеляза той, озадачен.
— Някакъв газопровод е гръмнал — жена с кутия за обед, с подпухнали очи към края на деня, забива лакът в гърба му, минавайки край него.
— Не, това са германците — приятелката й, с бухнал рус бретон под карираната забрадка, изобразява някакъв страховит ритуал, повдига ръце към Слотроп, „ето, идват да го пречукат, те просто обожават дебели пухкави американци“, още малко и ще се пресегне да щипне бузата му и да я раздърпа насам-натам.
49
Шърли Темпъл (1928–2014) — американска актриса, танцьорка и певица, известна най-вече с легендарния си статут на талантливото дете от 30-те година на XX век. — Б.пр.